Нели Рангелова: Винаги съм била много влюбчива

След интервюто с Нели се запитах защо толкова рядко разговорите с младите й колеги са така плътни, с толкова силен жив пулс. Защо тя не ме спря, когато я попитах за първия й мъж, за възрастта й. Защо не получих в отговор „не коментирам” или „не обичам да говоря за лични неща”. Младите й колеги настръхват, когато искаш да се зачетеш в приказката зад кулисите. Нели също настръхва, но от вълнение. Защото словесно обхождаме няколко сезона от живота й. За да завършим с тези думи, които очаквах да чуя: „За нищо не съжалявам, но щях да съм по-щастлива, ако бях срещнала Георги по-рано.” Аз пък се радвам, че ви срещаме с Нели точно сега, в броя за есента, най-красивия, най-мъдър сезон.

Как се чувстваш през есента?

Прекрасно, есента е моят сезон. Родена съм на 15 септември и харесвам тези невероятни промени в дърветата, в хората, в живота. Това е най-топлият, най-чувствен сезон.

Самата ти си минала през купища промени и макар да си разказвала живота си много пъти, искам сега да го разкажем като приказка. Защото сега е есен – срещат се край и начало. Да започнем отначало: имало едно време едно момиче от Монтана...

Имам един приятел режисьор, който ме нарича „принцеска”. Така че можем да разкажем приказката за принцесата. Родена съм в Монтана, в един хубав край. Отгледана съм с много обич, с много внимание. Имам по-малка от мен сестра. Имам и снимка от детската градина, където съм с отворена уста пред елхата, може би пея някаква песен. Та оттогава е започнала и приказката ми с музиката. После – първи фестивали художествена самодейност, първи златен медал, след което завърших Икономическия. Там влязох, защото само там имаше оркестър, макар и самодеен. Задоволих на тати желанието да запиша икономика, а всъщност отидох, за да пея. Де що имаше фестивали на политическата песен – тогава така бяха, навсякъде участвах. Ходехме с хора на немската гимназия.

Навремето как се пробиваше – като сега ли трудно или по друг начин трудно?

Аз извървях абсолютно всички стъпала на стълбичката – като започнеш от художествената самодейност, минеш през естрадния отдел на Консерваторията, пеенето в ресторантите на „Балкантурист”... Ходихме и във Враца, където ни даваха категория – не можеше да се пее без категория. Първо преводните песни, докато стигна до моите си и така до ден днешен. Има хора, които блесват изведнъж, но аз минах през цялата система. С огромна любов си спомням онова време, защото винаги бях заобиколена от истински музиканти. Какъв по-голям старт от това да започнеш професионална кариера с Бигбенда на Българското национално радио?! Човек само можеше да си мечтае. Сега нещата се случват по-лесно, защото влизаш в едно реалити и си готов.

При нас беше въпрос на много време, на много доказване. Когато спечелих „Златния Орфей”, бях в първи курс и по пеене ми писаха четворка. Това ми подейства адски стимулиращо. Ние не се главозамайвахме. Успехите идваха един след друг, но не си спомням някой от нашето поколение съвсем да е избръмчал на тема „Ето, аз съм звезда и с мен вече не може да се говори.” Но и възпитанието беше различно. Бяхме възпитавани да сме скромни. Според мен талантливият човек не бива да е скромен. Понякога си мисля, че скромността не краси човека, макар че аз не се промених. И сърцето ми е отворено за музиката. Искам да пея, не ми се спира и не искам да чувам въпроса „Кога ще спреш да пееш”.

Да се върнем на момента, в който принцесата среща първия си принц?

Охохо, тази наша принцеса имаше доста принцове. Винаги съм била много влюбчива. Любовта към първия ми съпруг беше любов към музиката. Аз се влюбих в музиканта. В човека, който успяваше, свирейки на тромпет, да ме накара да настръхна и да се преселя в други светове. Трябваше да минат доста години, за да срещна втората си голяма любов, моя настоящ мъж, който няма нищо общо с професията ми. Но има качеството да познае кога една песен ще стане хит. Аз обичам музикантските неща, по-трудните песни, и нямам ухо за обикновените хитове, за това, което повечето хора възприемат веднага. Първият ми такъв тотален хит беше „Що ли те чакам още” на Краси Гюлмезов.

Точно на „Що ли те чакам още” искам да те върна. Първият ти съпруг заминава за Германия и вие се разделяте. Беше ли дълго разбито сърцето ти?

Този път текстът нямаше нищо общо с това, което ми се е случило. Малко след като запях песента, срещнах Георги. Дълго време преди това бях сама, да, но не се чувствах нещастна от този факт. Чаках и го дочаках.

Трябва ли да се чака или трябва да се търси?

И двете. Но в нашата професия е трудно да разграничиш нещата – никога не си сигурен дали някой харесва теб или популярното ти лице. Никога не съм вярвала на първо четене на чувства и любови. Чакала съм да мине време, за да усетя мен ли харесват или Нели Рангелова.

Как повярва на втория принц?

Как да не му повярвам?! То бяха едни тоци, като го видях с тези хубави, топли, кафяви очи. Бяхме в Бургас на благотворителен концерт, след който имаше вечеря и огромна маса. И точно срещу мен един празен стол. На мен ми беше скучно и чаках с нетърпение да свърши вечерята, за да отидем с моя приятел Жоро Христов на дискотека. В този момент влезе Георги, седна срещу мен и започна нашата приказка. И така вече 20 години.

20 години, но как?

Не знам и аз как. Сигурно съм го поръсила с някакъв вълшебен прах. Той ме обича до ден днешен така, както в първия миг. До ден днешен има тръпка между нас.

Синът ви е състезател. Как издържа майчиното сърце на страховете от контузии, от провал, напрежението от всяко състезание?

С валидоли, валериани, ето така издържа. Докато финишира, треперя цялата. Наскоро стана четвърти на балканското състезание – беше първи от всички българи. Казах му: „Марти, мамо, благодаря ти, че ми направи толкова хубав подарък за рождения ден, но ако знаеш колко съм треперила, докато слезеш?! За някакви четири минути имах чувството, че ще свърши светът.”

Близка ли си с него?

Много, той си споделя всичко с мен. Аз никога не съм се държала като майка, освен в моментите, когато искам да го гушкам и целувам. Беше 5-6-годишен, когато му обясних какво е презерватив, не знам доколко е било правилно.

Близка си и с децата на мъжа си от първия му брак?

Да, това лято нашето голямо семейство се събра. Направихме сватба на Гери – голямата щерка на Георги, като беше дошла и първата му съпруга с нейния сегашен мъж. Марти беше кум, с Жоро Христов пяхме, танцувах с настоящия мъж на бившата жена. Достатъчно интелигентни хора сме и отдавна сме загърбили миналото. Просто сме едно огромно семейство.

Разказваш на няколко места за мистични случки в живота си – как си сънувала, че твоят баща ще почине, как винаги си знаела, че нямада бъдеш омъжена само веднъж. Имаш ли често пророчески мисли?

Тогава сънувах нещо странно – една делва, от която излизаше златен прах и се чуваше „дзън, дзън, дзън”. Малко след това майка отвори вратата и ми каза, че татко е починал. Но не, нямам пророчески дарби. Знаех, че няма да бъда само с един брак, защото никога не съм искала да се женя. И с Георги нямаме брак. Макар че наскоро го попитах няма ли пак да ми предложи, защото май съм съгласна вече. То няма закъде (смее се). Вече нямам кой знае колко други перспективи.

Да, бе, със сигурност имаш. Знам, че години наред получаваш за рождения си ден огромен букет от твой фен от Швеция. Същият човек научава някак и кога имаш концерт, за да те засипе с цветя и в залата.

Това беше една платонична фестивална любов. Те бяха много популярна група от Швеция и това момче след това ме откриваше, където и да ходех. Имаше затишие 10 години и изведнъж започна да ми изпраща големи листа, изписани с I love you.

Навърши 59 години, а как си толкова млада?

Според мен тези, които са на сцената, са благословени. Сигурно Природата ни влияе положително и хората на изкуството изглеждат добре, кагота минат една определена възраст. Даже понякога се разхубавяват след това. Аз никога не съм се възприемала като красавица. Когато бях на 20 и на 30, се обличах елегантно, ходех в костюми и исках да изглеждам по-голяма. Не се застоявах много пред огледалото. Едва като минах 35, се загледах и си казах: „Как не съм си обръщала внимание до сега?!” И станах по-суетна. Сега рядко обличам костюм. Но може би с годините човек се вдетинява.

Благодаря на мама, защото това е преди всичко ген. Естествено, полагам и усилия – храня се разумно, спортувам. Вкъщи манджи не се готвят. Откакто Марти е спортист, всички сме лесни – на протеинова диета – пиле, риба, салата, без зехтин, без нищо, протениови кексчета. Макар че имам малък порок – много обичам сладко и шоколад. Когато отивам на бензиностанцията, винаги си купувам 2-3 шоколадчета и си ги крия в колата. Иначе имам фитнес инструктор, ходя на фитнес редовно, но не за да се явявам на състезание, а за да съм витална, издръжлива, за да мога да пея. Д-р Кокева се грижи за кожата ми, прави ми най-различни подхранващи процедури. Но не съм вманиачена много-много на тази тема.

В кой сезон на живота си се чувстваш?

Не знам. Май още не съм излязла от тийнейджърството. Единствената промяна оттогава е, че косите ни побеляват. Много пъти съм си казвала, че ако мога да върна времето назад, не бих променила нищо. Но щях да бъда още по-щастлива, ако бях срещнала Георги по-рано.

Кои са любимите ти думи от любимия твой стих?

Първата любима дума ми е Марти. Втората е Георги. Третата е Искам.