Да си направиш дом на мечтите... между другото (галерия)

От Мила Иванова

Как най-известната ни блогърка Лулуто и семейството й се пренесоха в градски апартамент от селски тип

Вече бях една от десетките хиляди зарибени Лулу почитатели, когато отидох да взема интервю от нея. Ако по някаква извънредна случайност не познавате блога на Лулуто, ще спомена само, че в него можете да намерите от рецепта за Руло с чай Матча и паста от Азуки, през идеи за коледна украса, бижута от хартия, прибори от полимерна глина (любимите ми!), съвети за фотографи-любители, пътеписи, та чак до текстове с политически вкус. Каквото и да е, при Лулуто то е вкусно. Когато отивах за това първо интервю с нея, се вълнувах, сякаш ще се срещна с Джейми Оливър и Жак Пепен едновременно. Но да прощават господата, след тази среща подозрях, че покрай Румяна Босева – Лулуто е още по-интересно. Първото интервю завърши с изключен диктофон и разговор, който могат да водят само приятелки. Но не какви да е. Оттогава ми е страшно гордо, че Лулуто е моя приятелка. Случвало се е да спомена на някого за това и да попадна на реакция, каквато хората биха имали, ако чуеха, че съм станала гъста с Джейми и Пепен.

Ако погледнеш блога й, ще си кажеш, че по цял ден това прави – блогърства. Да, ама не, даже хич. От няколко месеца другата Румяна – работохоличката - тази, която не твори със захарно тесто и с престилка на точки в своята красива кухня, а взима важни решения в строг бизнес костюм, оглавява българския офис на голяма английска компания. Ако прозвучах гордо, така трябваше да прозвуча. Макар да нямам никакъв пръст в тази работа. Последните месеци, докато Руми превърташе оборотомера в офиса си, се наложи и да обзаведе нов дом. Когато наскоро видях резултата от този „между другото” проект, реших, че трябва да го видите и вие. Като нищо Лулуто и нейната вълшебна способност да създава красота „между другото” ще ви вдъхновят отново.

Проект „нов дом”

Когато с мъжа си търсели ново жилище, имали ясни критерии: „Да има две стаи – по една за всяко от децата. Само толкова.” Когато попаднали на този апартамент и се оказало, че той не отговаря на единствения им критерий, си тръгнали. „В колата обаче се спогледахме – разказва Руми – и си казахме: „Ама има камина!” Така скоро след това се сдобили с „градски апартамент от селски тип” в периферията на града. „Намираме се на село, обаче имаме камина”, кефи се тя. „Е, какво село?! Виж колко е близо до всякъде!”, отвръщам й. „Абе, като ти казвам, село е. В съседния двор има петел! Тъпата гадина започва да кукурига в 4 сутринта! В 4! Събрала съм над 40 рецепти за петел с вино, да знаеш.” И изглежда сериозна.

За да решат проблема с липсващата стая, отиват във фирма, на която искат да поръчат преградна вътрешна врата. Там обаче Лулуто съзира кухнята на мечтите си. „Струваше с 400 процента повече от предвидения бюджет, обаче друга кухня нямаше повече да пожелая.” Коя ли от нас не би я разбрала?!

Заради кухнята на мечтите изриват всичко, наследено от предишните собственици, включително напълно читавата печка, защото не пасва на винтидж концепцията. От ретро кухнята тръгва и стилът на всички останали помещения. Слушам я, прекрасно разбирам любовта й от пръв поглед към тази ретро прелест, и си мисля, че ако любовта на мъжа минава през стомаха, то тази на жената минава през кухнята.

Втората опорна точка за новия си дом Лулуто избра в мое присъствие преди няколко месеца. Огромен кожен фотьойл с вдигаща се част за краката, в който не просто потъваш, ами имаш чувството, че си положен обратно в майчината утроба с единствената тежка задача да си почиваш на топло и меко. „Имах камина, имах и стол, другото самo се нареди”, доволства си тя.

За разлика от семействата, които с математическа точност мерят стени и ъгли, правят списъци по-дълги от тези на Шиндлер, наемат скъпи интериорни дизайнери и се потят с месеци над натамъняване на обзавеждането си, Лулу и мъжът й правят всичко „между другото”. Веднъж я видях как нарами фоторамки на килограм от един магазин. Запитах се дали има концепция какво ще ги прави, как ще ги подрежда, но вече достатъчно добре я познавах, за да знам, че концепциите не са в стила й. Лулуто е най-чаровният импровизатор, когото познавам. Тук е моментът обаче да включим в разказа и мъжът на Лулуто. „Той няма представа от интериорни решения, нито от дизайнерски такива, но където и да ходехме, той винаги знаеше размерите, а това беше безценно.” Артистичните крилца на Руми пасват прекрасно на точното око (и бележки) на нейната половинка. Самата тя черпи вдъхновение от снимки в Pinterest, а повечето аксесоари – душата на дома им, поръчва от Интернет.

Когато показах на приятелка снимки от новия дом на Лулуто, тя ахна: „Как е възможно някой да е осъществил мечтите ми?!” Приятелката ми живее отвъд Океана, но не иска и да чуе американски дизайнери да й казват как ще изглежда дома й – тя иска Лулуто. Защото Лулуто сбъдва мечти. „Всъщност ние се водехме главно от това да ни е удобно – разказва Руми. – Не го правехме да е модерен или луксозен, а да има удобства за всичко. Например имаме кошчета за разделно събиране на отпадъците, етажерки за колани, етажерки за шалове, всевъзможни гъдели.” Правейки това, те създали от пространството възможност да бъде обитавано от много повече хора. Ами предполагам, че когато ни покани на петел с вино, ще има доволно място за всички.

Междувременно се надявам да сме пръснали вдъхновение и във вашите бъдещи творчески планове за дома. Не за петлите наоколо.