Мъдрите са казали – няма перфектни хора. Вярно е, но за сметка на това има много перфекционисти. Стремежът към заветните висини във всичко е амбиция, която ни дава сили за живот, но и в същото време ни поставя много бариери и ни дърпа назад.
Всички ние съзнателно или несъзнателно се стремим да постигаме най-доброто – в личен и в професионален план. Когато обаче това стане форма на обсесия и когато човек започне да се вманиачава в детайлите вместо в крайния резултат, може да има негативни последици както върху самия него, така и върху цялата работна среда.
Идеалистичният образ измества реалните резултати
За да оцелее по-лесно в кариерен план (но също така и в личен), човек трябва да приеме факта, че не може всичко да става точно както го е планирал. Ако считаш за неуспех всяко нещо, което се разминава дори и малко от предварително поставените цели, тогава си обречен на вечно недоволство. Психолозите подчертават, че когато перфекционизмът ни стигне до там, че идеалистичният образ измести реалните възможности, то тогава той става пагубен за нас, защото ни държи във вечно състояние на стрес, на неудовлетворение, като по този начин ни изтощава напълно и някои стигат до там дори да изгубят страстта си към работата.
Освен това перфекционизмът, стигащ до крайност, има лошо влияние не само върху конкретния човек, но и върху екипа. На перфекциониста му е много трудно да даде отговорност на друг, защото вярва, че е единственият, който ще свърши идеално задачите. Затова такива хора стават много продуктивни шефове, но за съжаление често си вършат всички задачи сами и рано или късно се поддават под прекомерния стрес. Подчинените на такъв шеф също трудно работят с него, защото той не приема чужда гледна точка, не е готов да изпробва чужди идеи и често целият екип губи на ниво креативност, защото перфекционистът потиска творческите хора в екипа си.
Затова трябва да се борим с това, да полагаме усилия да не загубваме себе си в прекалените си стремежи, да търсим границите между разумна амбиция и унищожителен перфекционизъм. Важно е винаги да се съсредоточаваме върху полезността на действията си, дори и те да не са дали конкретни резултати, да мислим за плюсовете – трупане на опит, изпробване на възможности.
Повърхностната работа не е спасение
Разбира се, не бива да се стига и до другата крайност – да сте готви да приемете с лека ръка всеки неуспех, да не се тревожите за развитието си, да работите ден за ден, без да се съсредоточавате върху по-далечни цели. Перфекционизмът в смисъл на трудолюбие и борба за постигането на успехи е изключително важен за всяка фирма. Факт е, че понякога дори само един перфекционист в екипа е достатъчен, за да се постигнат значителни резултати. Не се оставяйте по течението, давайте максималното от себе си, но винаги следете вие да ръководите перфекционизма, а не той вас.
Златната среда
Идеалният вариант е да сте „безчувствен” перфекционист. Ако съумявате да се борите с всички сили за целите си, но при неуспех не изпитвате непреодолимо разочарование – вие ще сте намерили идеалната среда в перфекционизма. Психолозите съветват да отделите внимание на своите амбиции и страсти извън професионалното развитие, независимо дали са свързани със семейни отношения, приятелски кръгове, хобита, спорт или други лични интереси.
Коментари (0)
Вашият коментар