По отношение на интуицията единно мнение няма. Някои я боготворят, твърдят, че се вслушват предимно в нея, възприемат я като необяснима сила. Други тотално я отричат, смятат, че тя е противоположното на рационалната мисъл и всъщност по-скоро би ни объркала, отколкото да ни помогне. Но има и трети – които вярват, че разумът и интуицията са неизменно свързани и са просто различни проявления на силата на човешките способности. Нека разгледаме различните гледни точки.
Тя е нашият вътрешен глас
Духовният учител Екхарт Толе твърди: “Мисленето не е синоним на съзнанието. То е само една от неговите страни. Мисълта не може да съществува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене.”
Следователно интуицията е просто едно от проявленията на нашето съзнание и трябва да има също толкова голямо значение като рационалното мислене. И наистина – много са духовните учители, които описват интуицията като връзка с по-висш разум, като дълбок вътрешен глас, като ехо от подсъзнанието... Те вярват, че чрез нашите необясними усещания ние можем не просто да предусетим какво ще ни се случи, но и да променим сами живота си. Защото именно интуицията е висшата сила, която е кодирана във всеки от нас.
Дори и да не вярваме в нея, пак я използваме
Най-широко разпространеното твърдение е, че интуицията и разумът се противопоставят. Факт е, че по-рационално настроените хора по-трудно приемат концепцията за интуицията. В книгата си “Интуицията - път към подсъзнанието” обаче Хосе Силва твърди, че не е нужно да вярваш в интуицията или дори да я признаваш, за да я използваш. Той дава примери с много хора от големия бизнес, които твърдят, че слушат само разума си, но често разказват за спонтанни идеи, които са им хрумнали случайно и са променили изцяло бизнеса им. Именно тези спонтанни идеи също са породени от интуицията. Силва го обяснява с това, че интуицията не е просто “гласът на душата ни”, както смятат някои, а всъщност е способността ни да мислим по различен начин.
Неразривно свързана с разума
Много учени обаче не отричат интуицията, не я приемат и като някакво духовно проявление, а напротив – като неразделна част от разума ни.
Психиатърът Фредерик Гудуин говори за интуицията като за натрупване на неосъзнати знания, които в подходящ момент използваме. Той дава пример с това, че всекидневно нашият мозък получава много повече информация, от колкото ние осъзнаваме и дори и без да е осмислена на рационално ниво, тази информация се складира и в подходящ момент ние просто се възползваме от нея без дори да си дадем сметка за това.
Опитайте! Защо не?
Без значение дали вярвате или не в интуицията, дали я възприемате като докосване до висш разум или като складиране на файлове в мозъка, нищо не ви пречи да се опитате да я използвате. Дори само като алтернативен вариант на мислене. Възможностите са много. Най-лесни за изпълнение са:
- Седнете пред празен лист хартия в пълна тишина и записвайте всякакви идеи, които минават през ума ви, колкото и налудничави са те. Запазете ги и в през следващите дни вижте дали няма да се окажат отговор на някакъв проблем или трудност.
- Преди да заспите си задайте въпрос за нещо, за което се колебаете – труден избор или неразрешим проблем. Мислете само за това, докато се онесете. На сутринта се опитайте да си спомните съня си и дали той не е донесъл отговор на въпроса ви.
- Седнете на тихо място, затворете очи и дишайте дълбоко. Замислете се за нещо, което ви тревожи (проблем, избор, въпрос), но не мислете с факти, а с образи – оставете съзнанието ви да си представя картини, дори и на пръв поглед да ви се струват несвързани и неясни. Анализирайте ги след това и преценете какво послание имат за вас.
Коментари (0)
Вашият коментар