Как да преценим добър ли е слухът на детето

„Няма да повтарям едно и също по сто пъти. Не се прави, че не ме чуваш!” Думи, повтаряни от всеки родител многократно. В повечето случаи слуховото неподчинение се базира на палавия нрав на хлапето ни, но има и такива, в които това е симптом за намаляване на слуха. За детето слухът и речта са основни инструменти, чрез което учи, играе и развива социалните си умения. Децата се учат да комуникират, имитирайки звуците, които чуват.

Загубата на слуха в различни степени засяга две деца от 100 преди да са навършили 18 години. За щастие, в повечето случаи това е обратимо със съвременните медицински методи.

Има две основни категории на загуба на слух при децата – вродено и придобито. Причините за загуба на слух по рождение варират от инфекции по време на бременността като рубеола, токсоплазмоза, херпес, страничен ефект от ототоксични лекарства, приемани през 9-те месеца, разстройство на нервната система, генетични синдроми като Даун, Ъшър, Варденбург и фамилна обремененост, свързана със загубата на слух. Причините за придобита загуба на слух може да са следствие от нелекувана инфекция на средното ухо, менингит, заушки, шарка, коклюш, перфорация на тъпанчето, сериозна травма на главата.

Често загубата на слух при малките деца е временна и е причинена от ушна кал или инфекции на средното ухо. При някои деца се наблюдава нервна глухота, която е постоянна. Родителите са тези, които първо забелязват някаква нередност със слуха на наследниците си. Най-критичният период за речта и езиковото развитие е от рождението до четвъртата година.

Ако четиримесечното ви бебе не се събужда, не се стряска при силен шум, нито се стряска, не се успокоява при познат глас и не реагира на вашия, обърнете се към специалист. Посетете лекарския кабинет, ако детенцето ви (4-9 месец) не обръща погледа си към източниците на познати шумове. Не се усмихва, когато му говорите, не плаче различно за различните нужди и не гука. Ако наследникът ви между 9-ия и 15-ия месец не говори по бебешки, не реагира на името си, нито на промените в гласа ви, не казва „мама” или „тате”, не повтаря звуците, които издавате, нито пък използва гласа си, за да привлече внимание, отново почукайте на вратата на доктора.

Ако вашият ученик усилва непрекъснато звука на телевизора, реагира неадекватно на вашите въпроси, наблюдава другите, за да имитира действията им, има проблеми с артикулацията, оплаква се от болка в ушите и шумове в главата, твърде е възможно наследникът ви да има известна загуба на слух.