Когато приятелството е проблем

Попитали един мъдрец колко вида приятели има. „Четири”, бил неговият отговор. „Има приятели като храна - всеки ден ги търсиш. Има приятели като лекарство - търсиш ги само когато са ти нужни. Има приятели като болест - те винаги търсят теб. Има приятели като въздуха - понякога не ги усещаш, но са винаги с теб!”

Независимо дали имаме двама, трима или стотина приятели, ги пазим като най-голямото си съкровище. Не искаме да позволяваме на никого и на нищо да ни ги открадне. Да разрови интимността ни и да разпердушини ценността на отношенията ни.

За съжаление понякога динамиката в приятелската връзка се променя и няма как да се разминем с дилемата „Аз съм му приятел, а той на мен?”

Докато ревността ни раздели

Усещали сте сигурно как вестта за по-добре платена нова работа или за ново любовно отношение отприщва приятелската ревност. Едва доловима, но досадна като шума на недобре намерената честота на радиостанция. „Всяка проява на ревност се случва в специфично взаимоотношение с човек, който има своята история и жизнен опит. Отношението с приятеля ни също има своята история и контекст, които са уникални. Добре е да споделим усещането, че приятелят ни ревнува и да попитаме така ли е. Да разберем какво го тревожи и какво е очаквал да направим по различен начин”, съветва психоаналитикът д-р Светлозар Василев. Според него междучовешките отношения се разделят на природни и делови. Природните са тези с родителите ни, братята, сестрите, а деловите се случват извън семейството, за които са характерни други правила. „Създаването на контакти извън дома могат да бъдат трудни, да протичат с кризи и усещане за недоверие, предателство, чувство на изоставеност и, разбира се, с ревност”, обяснява съучредителят и съсобственик на известен център за психотерапия и психоанализа в София.

Голямата емоционална близост е характерна за приятелството, но съществува и ниво на лична неприкосновеност, която е по-голяма в сравнение с природните отношения. От полза е възникналите емоции да се споделят и конфликта на приятеля ни да бъде разбран. Трудността идва от това, че ревността често е придружена от желание за притежание и обсебване. Съдържа в себе си изискване, но приятелството е нещо, което се гради цял живот и неизбежно преминава през кризи. Ако държим на връзката е важно да подкрепяме приятелите си в тези моменти, а не да се изолираме.

Това не е твой проблем, гледай си работата!

Често изпадаме в ситуации, които ни запращат в свирепите дебри на дилемата дали да спестим на приятелите си негативните коментари за събитие в живота им, което им вреди. Доктор Василев е категоричен, че е важно да изкажем своето мнение. „Но това трябва да става по тактичен начин, без натрапване. Изразяваме своето виждане като приятел, като ясно даваме да се разбере, че не го налагаме.” Когато обаче става въпрос за отношението ни към интимната половинка на приятел, нещата придобиват доста по-деликатна светлина. „Личното ми мнение е, че трябва да премълчим. Какво е нашето отношение е въпрос на субективното ни мнение. Очевидно, че нашите приятели избират за партньори хора, които те харесват. Те живеят с тях, а не ние. Затова не мисля, че имаме право да се бъркаме в личните отношения. Първо, защото не знаем кое по-добре за тях, а и защото изборът вече е направен”, казва д-р Светлозар Василев.

Приятел или предател

Случва се да се сблъскваме с приятелското предателство, независимо дали вършат нещо скришно зад гърба ни, или разтръбяват наша тайна публично. Ако мислим, че си струва да се борим за тези отношения, то тогава трябва да кажем как се чувстваме и защо. Понякога усещането, че сме предадени е въпрос на субективна преценка и не отговоря на действителните намерения на другия. В други случаи не сме разбрали ситуацията. В трети – и това са най-тежките ситуации – действително е налице предателство на доверието, на ценностите. При всички положения си струва да се говори. Има случаи, в които запознаваме двама свои приятели и те изведнъж започнат да ни игнорират, ставайки си прекалено близки. „Трябва да се запитаме защо се случва това! Може би това е естествено развитие и приятелите ни имат сходни интереси, в които ние нямаме централно място. Подобни ситуации са неизбежни и трябва да се приеме, че не можем винаги да имаме централно място в живота на приятелите си. От гледна точка на психоанализата подобно приемане е свързано с капацитета да толерираме ситуацията на Едипов конфликт – нещо, което се учим да правим от детска възраст. Усвояването на това умение отнема цял живот и винаги е трудно, но не е невъзможно”, твърди доктор Василев.

Ти си ми в кърпа вързан

Понякога се чувстваме толкова безпомощни, човъркани от усещането, че приятелите ни приемат за даденост. Трябва ли да им го позволяваме е питането, което от време на време навира досадния си показалец в лицето ни. И да, и не! Неизменна част от човешката природа е потребността ни от привързаност. В средата на миналия век английският психоаналитик Джон Боулби формулира Теорията на привързаността, според която детето не може да оцелее физически и емоционално без връзка на привързаност с родителите си. Потребността от приемане, сигурност и обич остава за цял живот и в зряла възраст се пренася към партньорите и приятелите ни. Ние разчитаме не само на роднините, а и на приятелите си в моменти на криза и трудности. В този смисъл сме на разположение за добро и за лошо. Но това не значи, че не сме автономни. Ние имаме личен живот, свои независими интереси и връзки. Истинското приятелство зачита тази лична територия и субективността на всяка една от страните.