Напишете дума/думи за търсене

От Макаренко до д-р Спок, или как възпитава българката

Няма да се обличам, няма да ям, няма да си събирам играчките и ще плача, докато не ми дадеш замръзналия сладолед. Това е само част от репертоара на детето. То се тръшка, плаче насила, рита и обича да го прави пред хората. Майката умира от срам, плясва го с обратната страна на ръката и го прибира вкъщи с куп страшни обещания какво го чака там. Типично по български. Е, несъвсем.

80% от французите биха ударили детето си, когато не се държи добре. В Русия почти всеки втори родител е склонен да посегне. Упражняването на сила над децата в Швеция е забранено със закон преди повече от 30 години, но една четвърт от родителите там допускат физическото наказание като възпитателна мярка. Близо половината словаци смятат, че да се използва предмет за физическо наказване на детето е приемливо, и почти няма такива, които да отричат метода за вкарване в правия път с петопръстницата.

Къде сме ние

Почти 40% от българите биха употребили сила за укротяване на непослушното дете, но само в краен случай.

Как българката възпитава

Сама. В повечето случаи. Майчинството в България е едно от най-продължителните в Европа и това в голяма степен определя кой командва парада на родното възпитание. Или поне полага основите. Мама се грижи за детето, за къщата, за готвенето, за пазаруването и за развлеченията на всички в семейството. Че едно възпитание ли ще й се опре? Не че има избор. Тате е зает с хляба на домакинството и гледа да не й се пречка много. Все попада на стари приятели на път за вкъщи, работата винаги е спешна и трябва да се свърши на луминесцентно осветление. Пък и нали е пратил майка си да го замести у дома...

Тя знае най-добре. Предпочита никой да не й се бърка. Приема в краен случай и с едно наум подкрепление от свои. Зарича се да не възпитава като тях, но често, без да се усети, не удържа фронта и пада под дървото в ролята на круша. Държи съветите на свекървата на разстояние. Отказва да ги чува и дори не се преструва.

Следва традициите избирателно. Чупи стомните на Хаджи Генчо и взема само онези парченца, които са й важни. Не може да й се отрече, че пренебрегва морала и ценностите на българите от доброто старо време. Чувства, че не са особено на място в днешно време, но са заложени в гените й. Пък и са в комплект с дълбоките корени на българското, уникалното и християнското.

Бърка манджа с едната ръка и пише статус с другата. Няма начин, трябва да е в час с възпитанието. Сверява си часовника в мрежата, чете инкогнито, когато има грижи, и активно пише, когато другите са в ядове. Вярно, в мрежата е пълно с тюрлюгювеч и Макаренко е тиранин по детското възпитание. Нищо че човекът е зашлевил един шамар в живота си, и то на собствения син, а е направил с труд летци и инженери от деца с обществено-престъпно поведение.

Слава богу, българката знае как да учи между редовете и вярва, че ако възпита детето да работи в колектив, прозападните й възпитателни постулати няма да се сринат.

Българката се простира според чергата си. Дори във възпитанието. Не може да остави дете да спи само от ранна възраст, както препоръчва д-р Спок в Америка . И не защото понякога не й се иска да спечели малко време да поспи или да се огледа в огледалото, или да поговори с мъжа си по-интимно. Как да се получи в панел за двама? И гувернантка й се иска да наеме като в Англия, но денонощието е твърде кратко, за да стигне за заплата и на двете. Това, разбира се, не пречи на амбициите. Вярно, понякога са болни и отровни за детето, но целта не жали средства. Българката възпитава в имане заради собственото нямане.

Строга е, но справедлива. Винаги има моркови в хладилника, но държи и пръчка зад вратата. Вярно, хваща я, когато се налага, но после гали с кадифена ръкавица. Наказанието определя според „престъплението” и не се пазари за изключения.

И не се побира в шаблони и географски територии. Италианката е икона в семейството. Щом говори, всички слушат. Нейната дума е закон. Рускинята възпитава с пагони и това не е изненадва за никого, даже за мъжа й. Французойката не скача да удовлетвори потребностите на мъника си веднага, учи го да чака. Японката решава всичките проблеми в присъствието на детето, позволява му самостоятелност в света и го държи близо до себе си вкъщи. Китайката учи рожбата от малка да се грижи за родителите. Германката гласува доверие и отговорност. А шведката допуска пълна слободия при възпитанието на децата. В Корея семейството се храни заедно и това е закон. Ако има гладни, чакат.

Ами българката? От всичко по малко, по много, по нищо.

Има ли значение как възпитава? Ако го прави с любов. С внимание и себеотдаденост. Ако възпитава в щастие, както го разбира и както й се удава.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ



X