Деси Стоянова: Чувствам се безкрайно близка с Вельо

Тя излъчва спокойствие, завидна хармония и известна деловитост. И е много красива. От няколко години я гледаме в „Преди обед“ по bTV, за което „вината“ е на творческия директор на предаването Жоро Тошев. Деси признава, че никога не е мечтала да застане пред камера, но Жоро я видял в това амплоа преди всички и успял да я убеди да се пробва.

Деси има щастлив брак и двама близнаци – Красимир и Стефан. Жълтите медии постоянно се опитват да я скарат с екранната й половинка Сашо Кадиев, а каква е истината за отношенията им, ще разберете от нашето интервю.

Всички знаем какво правиш преди обед. А какво правиш след обед?

Готвя се за следващия „Преди обед“. Всъщност това е основната ни работа. С колегите редактори обсъждаме какво предстои да се случва на следващия ден и сядам да се подготвям за срещата си с всеки отделен гост и по всяка тема. В интерес на истината отнема доста време.

Срещаш се с много и различни характери всеки ден, различни енергии, различни истории. Понякога това не те ли натоварва?

Много рядко ми се случва да изляза от ефир с усещане за натовареност. Напротив – със Сашо и с екипа сме се сработили до такава степен, че предаването по-скоро ни зарежда с енергия, отколкото да ни отнема от нея.

Със Сашо изглеждате много различни. Така ли е?

Така е, много сме различни. Но мога да кажа, че към момента сме една доста хармонична двойка.

Струва ми се, че той е по-дръзкият във въпросите. Понякога не те ли смущава това, или те облекчава фактът, че има кой да зададе по-неудобните въпроси?

Ние задаваме въпросите по различен начин – аз имам моя стил, той – своя. В никакъв случай няма такова разпределяне на роли, в което той да трябва да задава по-дръзките. Нещата се получават по естествен начин – няма предварителни договаряния и разпределения между нас двамата.

Спомняш ли си за въпрос, който ти е било трудно да зададеш?

Може да прозвучи клиширано, но няма неудобни въпроси. Важното е как ги задаваш. Например днес ни гостува Жени Джаферович – жената на победителя в последния сезон на Survivor, където наградата беше 100 хиляди лева. И аз съм убедена, че огромна част от публиката любопитства какво се е случило с тези 100 хиляди лева. Ние я попитахме. Въпросът е как я питаш, за да не остане тя с усещането за грубо навлизане в личното й пространство. Иначе има трудни въпроси наистина, защото съществуват житейски драми, хора, които са загубили близките си. Нахлуването в мъката на хората е трудно и би могло да прозвучи грубо. Това са срещи и въпроси, към които аз подхождам с особено внимание.

Разбрах, че си много ангажирана с децата. Как се гледат двама юнаци?

Нямам повод за оплакване. С мъжа ми имаме прекрасни деца. Радваме им се. Разбира се, има моменти, когато сме уморени и не можем да смогнем с всичко, но това е част от живота на всеки работещ родител.

Какво ти липсва?

Липсва ми свободно време за самата мен, в което да релаксирам, да чета, да не правя нищо.

Позволявате ли им да стоят дълго пред телевизора?

Гледат от време на време, но внимавам какво гледат. Всякакви анимации, в които хора се бият, обиждат се и има насилие под каквато и да е форма, са категорично забранени. Внимавам и с количеството прекарано време пред телевизора. Избягвам на ден да им се събира повече от час гледане. Но нямам хронометър. Не съм от тези майки, които са се втренчили чак толкова във вредата от телевизията.

Как ги гледате, какъв е подходът ви във възпитанието им?

Човек трудно може да прецени сам себе си, а и всичко е много относително – за един едно е строго, за друг - друго, същото е и със залитането в другата посока. Аз мисля, че в по-голямата част от времето успяваме да бъдем разумни родители, които нито разглезват децата си, нито ги държат като в казарма. Мисля, че истината е в баланса. Един ден, като пораснат, те ще кажат доколко сме успели да бъдем добри родители.