Малчуганите се държат лошо несъзнателно. Това твърди експертката по възпитание на деца Алисън Шейфър в книгата си „Скъпи, провалих децата“. Авторката дава пример с домашен любимец и казва, че ако изведнъж доброто ви куче започне да хапе, най-вероятно причината не се състои в това, че внезапно е престанало да ви харесва или се е превърнало в зло животно, а защото има трън в лапата например и не желае тя да бъде докосвана. Този пример Шейфър не дава, за да сравни децата с домашни любимци, а да ни покаже как понякога схващането на ситуацията от нова перспектива е от огромно значение, за да можем да проявим съпричастност и да изберем правилен и различен подход.
„Първото, което трябва да разберете, е, че лошото поведение е само негативен етикет - пише авторката. - Нещо подобно е с плевелите – единственото, което превръща растенията в плевели, е фактът, че не са желани. Така е и с поведението на децата.“ Шейфър обяснява, че „лошо поведение“ е всъщност единствено субективна преценка на родителя по отношение на поведението, което той изисква от детето си.
Авторката обяснява, че малчуганите експериментират с различен тип държание, пробват различни маниери на поведение в процеса на растежа.
Правят го, като наблюдават и подражават на околните, най-вече на родителите си. Но е доказано, че поведението на по-големите братя и сестри и на другите деца не се предава пасивно, а малчуганите сами избират на кого да подражават. Шейфър е категорична, че когато решат какво държание да изберат, децата наблюдават реакциите на околните спрямо различните им типове поведение. На базата на експериментиране те определят действията си като ефективни и неефективни. Ето защо определенията от страна на възрастните като „добро“ и „лошо“ са погрешни, защото създават неправилно впечатление, че става дума за морална категория.
Канадската психоложка съветва да научим децата, без да им се караме, че определен тип поведение в дадени ситуации е ефективно и им носи желаната реакция. Ако поведението не действа, детето ще го изпробва няколко пъти и след това ще се откаже. Така че ако след истерия в магазина например и въргаляне по пода то получи желаната играчка, ще продължи да се държа така навсякъде, защото ще знае, че поведението му носи желания резултат. Така че много по-добре от наша страна ще бъде да го оставим да вика и да реве с риск да ни гледат критично всички околни, но да не му купуваме играчката, отколкото да го накараме да млъкне и да получим привидно временно спокойствие на цената на играчка. Защото рискуваме после да стане много по-зле.
Освен това в много от случаите дори не става дума за нещо материално, а детето се държи “лошо“, защото има нужда от внимание, одобрение, обич, загриженост, успокоение и т.н.
„Държанието на децата е техният начин да срещнат някакво разбиране на потребностите си - подчертава Шейфър. - Вместо да гледате на тях като непослушни, приемете, че те просто са избрали погрешен подход, за да постигнат задоволяване на потребностите си. Нашата роля като родители е да им предоставим нужното чрез алтернативни средства.“
Коментари (0)
Вашият коментар