Когато детето се дрогира

Колкото да не сме суеверни, чукаме на дърво и си плюем в пазвата, когато детето на някой наш приятел се дрогира или прекалява с алкохола. Понякога лековерно си мислим, че „на нас тези неща няма да се случат”. Да, ама никой не е застрахован от нищо. Дворовете на училищата са пълни с консумиращи тютюн ученици, а тийнейджърските сериали изобилстват от сцени, в които непълнолетни младежи пият алкохол или пушат трева. Явно това е част от тренда да си куул. Употребата на психоактивни вещества се приема от децата като вид „геройство”.

Понякога условието за приобщаването им към определена група е употребата на дрога. Наркотиците са и демонстрация, че децата не се страхуват, че не „зачитат забраните”, споделя наблюдения от работата си с такива младежи психологът Мая Михайлова – Петкова, експерт „Лечение и рехабилитация” в Национален център по наркомании. Чувството на празнота и отегчение, самотата, училищни неуспехи, нуждата от засилване на творческото вдъхновение, искането да се изпита опасността от нещо забранено са други спусъци, които стартират фазата на

Експериментиране

Тя се характеризира в единично или неколкократно приемане на дрога, а употребата става заедно с компания. Втората фаза вече е подвластна на активното търсене. „Ефектът от веществото започва да се търси съзнателно. Сменя се приятелската среда, с такава която се състои от хора, които употребяват наркотици. Занемаряват се училищните задължения, а младият човек е убеден, че напълно контролира употребата и може да я прекрати, когато пожелае”, предупреждава Мая. Фазата на злоупотреба е тази, в която употребата на наркотици става редовна. Спада интересът към неща, които преди това са били значими. Започват конфликтите в семейството и с приятели. Под влияние на дрогата употребяващият попада в рискови ситуации и изпитва силно влечение и дискомфорт без опиатите.

Зависимостта

е четвъртата фаза. Употребата на наркотика се превръща в център на живота. Социалните функции са тотално занемарени, а кръгът от приятели се свежда основно до употребяващи. Започват проблемите с властите, а шансовете за оставане в училище вече са незначителни. Световната здравна организация определя зависимостта като болестно състояние, което оставя отпечатък в биохимията на мозъка и се превръща в хронично, рецидивиращо заболяване. Зависимостта НЕ е липса на воля или сила на характера и често се съпровожда и от други болести на тялото и психиката.

Уязвими групи деца и юноши

Най-уязвими са деца и юноши, които са от семейства, в които има и други употребяващи психоактивни вещества или алкохол. Подрастващи, които са изключени или бягат от училище - също. Възпитаници на домове за сираци и интернати, бездомни деца. Такива, които са въвлечени в проституция, жертви са на насилие или са представители на малцинствени групи – етнически, религиозни, расови. Уязвими са децата с психични, поведенчески и социални проблеми, израстващи в проблемна семейна атмосфера, с разминаване в родителския стил на възпитание.