Нервните родители отглеждат нервни хлапета

Ежедневно оправдаваме поведението си с нервност, а съзнаваме ли какво причиняваме на околните и най-вече на децата си с тази наша вечна нервност? Миналата година излезе изследване на деца във Варна, според което 30 % от тези в предучилищна възраст са с психични разстройства. Специалистите казват, че основните причини за тази неприятна статистика се коренят в липсата на внимание от страна на родителите, тяхното нервно поведение спрямо малчуганите и огромният информационен поток, който е непосилен за психикатата на подрастващите.

Запитахме наши читателки как се борят с нервността си и смятат ли, че нервните възрастни отглеждат нервни деца. 95 % от читателките ни са убедени, че детето попива емоциите на мама и татко и ги отразява, защото държанието на родителите му е основен модел на подражание за него. „На 5 години синът ми повтаряше не само поведението ми, но и изразите, с които беше отраснал. Казваше ми: „Писна ми! Не издържам вече! Ще се гръмна!” Беше нетипично за едно дете на тази възраст да се изразява така. Тогава получих първия си суров урок на родител. Всичко, което беше чувал и виждал от мен до този момент, го беше усвоил. Не бях достатъчно внимателна. Днес той е на 8 години и продължава да употребява някои от тези изрази, нищо че отдавна аз ги изхвърлих от речта си”, споделя читателката ни Т.Н., 41 г.

Какво съветват майки с опит?

1. Не се притеснявайте, ако детето се изцапа, ако не си изяде яденето, ако счупи чаша или направи някоя друга дреболия, която не е опасна за живота му. И не му се карайте.

2. Не се тръшкайте, че детето още пишка в памперс или е привързано към биберона си. Този период ще мине и е добре след това всички да сте щастливи и спокойни хора, а не истерици.

3. Същото се отнася и за хигиената. Не правете от пространството около детето аптека. Ще го предпазите от някой микроб (което може и да не е полезно за него), а ще го превърнете в маниак или невротик.

4. Не сравнявайте детето си с други деца, нито себе си с други родители. Това ще ви изнерви и е крайно безполезно.

5. Погрижете се детето да сменя обстановката от време на време – пращайте го два пъти месечно при бабите или с други деца и други родители. В това време се поглезете, използвайте времето само за себе си, но не за работа, а за малки удоволствия.

6. Ако нервността ви е свързана с работата, опитайте да посещавате спорт или йога преди да се приберете вкъщи.

7. Ако е свързана с брака ви, работете сериозно върху отношенията си с партньора. Ако се налага, търсете професионална помощ, не подценявайте проблема. За децата е по-полезно да имат разведени и щастливи родители, отколкото заедно, но нервни и отчаяни.

8. Споделяйте с вашия партньор всички родителски задължения, включително възпитанието. Не се нагърбвайте сами с всичко и бъдете единни. Поделяйте и преобуването, и къпането, и четенето на приказки, и ходенето на родителски срещи, и забележките с мъмренето. И не се опитвайте да сте перфектни родители! Това само ще ви изнерви, а пък е кауза пердута!

9. Не се карайте пред малкото. Не си повишавайте тон дори! И никога не си позволявайте да говорите лошо за другия родител пред детето.

10. Ако не можете да се преборите с нервността си, по-добре е да споделяте на глас с детето и партньора какво ви изнервя, отколкото да го премълчавате от страх, че ще предизвикате конфликт. Не се притеснявайте да кажете на детето си, но с възможно най-спокоен глас: „В момента много изнервяш мама, защото се страхувам, че ще паднеш от тази катерушка, а и крещиш прекалено силно. Моля те, внимавай и намали децибелите, а аз ще се опитам да се успокоя.”

Внимание!

Има голяма вероятност едно нервно дете днес да се превърне в бъдещ агресор, комплексар и уязвим за всякакви болести голям човек. Най-добрата превенция срещу това е да излекувате собствената си нервност.