Напишете дума/думи за търсене

Как Саиф внесе у нас крикета и пакистанската кухня (+рецепта)

фотограф: Стефан Сучев

Пакистанецът Саиф Рехман е първият герой от една поредица, която започваме съвместно с „Мулти култи колектив“ в рамките на кампанията им „Многообразието е вкусно“. Тя събира личните истории на 30 мигранти и бежанци у нас, както и автентични рецепти от тяхната национална кухня. Щастливи сме, че нашите читатели ще научават от извора кулинарни тайни и тънкости от цял свят.

Как попаднахте в България през 94-а година, Саиф?
Беше съвсем случайно. Идеята ми беше да замина за Западна Европа. Минах през района с посолствата и видях българското посолство. От там ми предложиха виза. Тогава раздаваха визи за България, както на пазара се предлагат домати или картофи. Не бях чувал нищо за тази страна, бях на 19-20 години. Един ден гледах телевизия и даваха футбол. Чух за първи път за Христо Стоичков и за българския отбор. Имах приятели, които се интересуваха от футбол, и те ми казаха, че това е велик отбор. Някои от тях се възхитиха, че имам виза за България. А други ми обясниха, че в Калаш – район в Хималаите, има потомци на Александър Велики. Самите жители там се наричат „гърци“ или „българи“. Така започна запознанството ми с вашата страна. Купих билет и дойдох с нетърпение. От тогава съм се занимавал с различни неща - търговия, спорт. Аз прокарах крикета в България и бях треньор на националния отбор по крикет.

Скоро открихте и ресторант с пакистанска кухня в Студентски град - Punjabi food. От кога е любовта ви към готвенето и от кого сте се учил на кулинария?
Не можах да намеря подобна на пакистанската кухня в България и започнах да си готвя лека полека сам. Често се шегувам, че трябва да съм благодарен на бившите ми жени, които не знаеха да готвят и така се наложи аз да се науча. Съпругата ми сега обаче се справя страхотно.
В Пакистан гледах майка ми как готви и когато дойдох в България, върнах лентата назад. Започнах да си припомням рецепти, а за някои се обаждах и питах нашите.

Кое е най-характерното за пакистанската кухня?
Подправките са най-характерни. Ние ги ползваме равномерно. Не ползваме прекалено много люто. (б.а. В този момент се обажда съпругата му: „Равномерно е за вас, не и за нас.“ Саиф я пита: „Доста люто ли е?“, а тя отговаря: „Лютичко е, да.“) Подправките са най-различни – кимион, куркума, гарам масала, кориандър, джинджифил.

А от българските подправки някоя приложима ли е в пакистанската кухня?
Не мисля. Може би само лютият пипер, но вашият е главно сладък.

Ако трябва да съставите меню от най-типичните пакистански ястия, кои ще бъдат те и как се приготвят?
Биряни, който се готви и с пилешко, и с телешко, и с агнешко. Друго разпространено ястие е край. Край е голям тиган, в който по специален начин се готви телешко и пилешко. Слагат се домати и се готви, докато сосът се сгъсти. И се пържи непрекъснато. Но край иска много внимание и дълго седене край печката.

Как се приготвя вашият типичен хляб без мая роти?
Със специален вид пълнозърнесто брашно. Правят се тънки кръгли питки, които се пекат на плоча, а другият вариант е да се приготвят в тандур – специална пещ. При нас роти се яде сутрин, обед, вечер. Когато бяхме малки, майка ми правеше с тях нещо като дюнери, но в повечето случаи този хляб се яде самостоятелно и като се топи в манджата.

Има ли някаква по-особена традиция в храненето? В България започваме със салатка и ракийка, завършваме с десерт... Как е при вас?
Ние не консумирамче алкохол. Има салата, предястие, основно и сладко. Ако е лято, пием много айрян – т.нар. ласси. Има сладък ласси, който се пие рано сутринта през лятото. На обяд се пие солен. Разбиват го до степен, че излиза масло от него. Понякога дори добавят допълнителна топка домашно масло, също правено от ласси. Тежко е, но е много добро, особено за спортистите.

Имате ли съвет за здравословен режим на хранене?
Добре е месото да се яде със зеленчуци. То трябва да е добре сварено и след това да се пържи, ако е необходимо. Нашите десерти също са доста здравословни – повечето са направени от мляко. Не са диетични, но са здравословни. В Пакистан и Индия ядем доста сладко. Имаме много видове сладки – парфи, ладу, расгула. Расгула е толкова вкусно, че докато го ядеш, забравяш къде се намираш. Това са млечни топки. Също характерен десерт е джелеби – тестено изделие, което прилича на спиралите против комари, което се пуска в захарен сироп. Изключително е хрупкаво.

Липсват ли ви в България продукти, за да приготвяте автентичната си кухня?
Липсват, да. Почти не мога да намеря в България подправки. Внасяме ги от Англия. Тук месото е много добро, млечните продукти – също. Само подправките се налага да купувам от чужбина. Аз предпочитам да готвя с български продукти. Все ходя по пазарите и търся надпис „Направено в България“. Киселото ви мляко, прясното, зеленчуците – всичко е страхотно!

Съчетавате ли в менюто на ресторанта си някои пакистнаски кулинарни традиции с някои от българските?
При мен има само пакистански ястия. Но се налага да се съобразявам с местния вкус. Ако някой иска изобщо да не е люто, му приготвяме храната без никаква лютивина. Готвим по желание на клиента. А има и българи, които казват „Сготви ми максимално люто“. Някои хора обичат и искат истинско пакистанско ядене.

А от кои други кухни се влияете?
Харесвам всичко вкусно, нямам конкретна любима кухня. Жена ми ми готви италианско – паста, както и френското пиле фрикасе.

Кое българско ястие се доближава най-много до вкуса ви и вашата традиционна кухня?
Може би пилето с ориз прилича на пиле палау. Кавармата пък донякъде напомня на карай и пиле до пяза.

Кой готви във вашия ресторант и какви са вашите клиенти?
Аз готвя, а жена ми помага. Идват всякакви хора, главно българи. Повечето хора са млади, имаме си редовна клиентела вече. Предстои да стартираме още една дейност в ресторанта. Искаме да го развием като арт местенце с постановки, поезия и т.н. Аз ще правя и комедийно one man show. Питат ми защо искам да го правя. Ами защото такова място няма, отговарям. Гледам да следвам мечтите си, те са най-важни от всичко.

Барфи

Необходими продукти:

50 г краве масло
500 г сирене Рикота (оригиналната рецепта е с кхоя)
150 г пудра захар
10 г млян кардамон
200 г виокомаслено сухо мляко
Кашу, бадеми или други ядки за поръсване (по желание)

Начин на приготвяне:

1. Маслото се разтапя в дълбок тиган на средно силен огън.
2. Рикотата се добавя и се бърка интензивно, за да не загори. Като се сгъсти, се добавя захарта и продължава да се бърка.
3. Когато поеме захарта и се сгъсти още повече, се прибавя кардамона. Постепенно се добавя и сухото мляко. Интензивното бъркане не спира през цялото време до получаването на много гъста смес, която залепва по лъжицата.
4. Когато е готово, веднага се отстранява от котлона и се изсипва в малка тавичка, предварително намазана с масло. Изравнява се, така че да е с дебелина 1-2 см.
5. Поръсва се с нарязаните ядки и се оставя да изстине. Нарязва се на квадрати и се сервира с чай или кафе.

"Многообразието е вкусно" е проект на Сдружение "Мулти култи колектив". Целта му е да покаже кулинарното богатство, което чужденците носят в България, като същевременно се противопостави на ксенофобията и дискриминацията по позитивен и иновативен начин.

"Многообразието е вкусно" провокира все повече българи да опитат да приготвят нови, интересни и вкусни ястия, както и дава възможност на чужденците да представят най-доброто от своята кухня и култура. На сайта може да откриете множество автентични рецепти. Някои от тях ще бъдат публикувани и на mila.bg.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X