Наскоро с един приятел се озовахме във водовъртежа на любовчийския дебат за и против секса с бившия партньор. Той чинно ми обясняваше как се чувства използван и една ли не сексуално малтретиран от някогашната си изгора. Аз пък нежно галих егото му, обяснявайки, че на това явление хората отдавна са лепнали етикета Friends with benefits* и че повечето мъже биха си продали разбрицаната пистарка за подобно преживяване. Когато поразрових по-надълбоко в неговите терзания, истината се оказа малко по-встрани от кревата. „Не искам тя да си мисли, че все още имам усещания към нея, или още по-лошото, да вземе да се вкара в някакъв филм, чийто край ще е по-зловещ от поредната серия на „Зоната на здрача”.
За да не се чувства тотално прецакан в споделянето на някакви си там плътски и емоционални притеснения, му доверих собствения си опит в интимната размяна на закъснелите ласки с мъж, в когото някога съм била влюбена. Разликата е, че нито за момент не допуснах съмнението, че той може би все още има някакви чувства към мен, да развали усещането от секса. Нищо че аз бях тази, която разписа пътния му лист към изхода на връзката ни. Може би тогавашните ми 20 житейски години са били моята застраховка да не пусна в себе си заплахата от подобни угризения на съвестта. И защо да ги изпитвам? Да не би да съм му вадила око или чупила в гърба сурвачка? Рядко, но качествено взаимно изнурявахме телесата си със сладострастности. И така има-няма седем години, ама не в Тибет.
Едно време баба все ми повтаряше, че ако имам достатъчно търпение да изчакам поредния моден цикъл, то дрехите, които исках със замах да прекроя и окепазя, отново ще намерят място върху тялото ми. Мъдрост, валидна не само за фешън истериите ми, но и за обектите в интимния ми живот.
Малко преди Коледа провидението ми подари една от най-чистите любови, за които човек не смее да си мечтае, камо ли да се надява, че някога ще взривят съществото му. За съжаление в този случай чичко Фройд отново се оказа прав в теорията си, че любовта трае девет седмици и половина.
Любовта умря, да живее сексът!
След двумесечно ефирно стъпване на палци около някогашния ми любим, водена от идеята да не напомням много-много за себе си, за да може отново да диша с пълни ергенски дробове, се озовах там, откъдето си тръгнах. В любвеобилните му прегръдки, наситени с жулеща окосменост, бичуваща сладко-кисело плътта ми. От време на време се прибирам отново в дома на зимната ми приказка и къпя кожата си с нежността на докосването му, което изветрява щом пропеят първи петли.
Никой от нас не иска да всява излишен смут в привидно подредения ни свят, обрамчен със стерилен бизнес маниер, предпазващ ни от болката в ляво, от невиделите бял свят сълзи, от неиздишаните обяснения в любов.
Затова тихо и негласно складираме онова, което е останало помежду ни, в шишенца, с които ще подправяме бъдещите ни любови.
* Приятели с облаги
Коментари (0)
Вашият коментар