Напишете дума/думи за търсене

Благодаря на онзи, който ми обеща вечност, но си отиде!

Никога не съм изпитвала трудност да благодаря. Толкова ми е лесно, че чак ми е неудобно. Друго е да изпотиш волята и комфорта си, за да признаеш някому нещо значимо. Да се раздадеш, както биха казали в някое лайфстайл списание. Не знам защо трябва да е трудно, за да е хубаво, но предполагам, че така сме устроени. Затова реших да благодаря трудно.

Благодаря на правителството!
Вие строите за мен магистрали, а за детето ми отваряте една след друга детски градини. Вие ме питате за мнението ми, но винаги правите по-доброто за мен. Вие ме пазите от корупция, а колко ли ви е трудно, щом не успявате да опазите себе си?!

Благодаря на финансовата криза!
И на всички финансови гении, институции, недомислици и причинители на такива. Благодарение на вас открих, че мога да меся хляб и сама. Открих, че майка ми е имала страшен гардероб на младини и далновидност, за да запази част от него в чудесно състояние. Открих, че разходките са по-малка разправия от возенето с кола, защото на пешеходците в София още никой не им иска винетки за синя зона. Тоест открих свободата!

Благодаря на хейтърите!
Вие винаги ми посочвате грешките – правописни, морални, евентуални. И понеже никога не пишете по различен повод, готовността ви да си заврете носа само там, дето май нещо куца и да вардите морала и граматиката на познати и непознати хора, искрено ме забавлява. Омраза, която буди смях и тренира снизхождение – практично и съвременно!

Благодаря на земетресението, урагана и на маите!
Земетресението край Перник срина акциите на нашата самоувереност с 5.8 по Рихтер. Започнах да казвам „довечера, живот и здраве, като се прибера”, а щом се събуждах сутрин, благодарях, че не е било от трус, а от аларма. Страшно клише, а? Не по-страшно от това да се бъзикаш с изрази като „стъпил съм здраво на земята”, „държа живота в собствените си ръце” и темподобни. И в някои Щати биха са съгласили.

Благодаря на пилетата с антибиотици и на царевицата с ГМО!
Те най-после излязоха на светло. И вместо да продължим да се тъпчем с тях, открихме уюта на биомагазините и чара на селото. Роднините от провинцията рязко покачиха акциите си в градския лайфстайл на по-светнатите дами, а манията към здравословното се разрази до епидемия. Но по-добре да боледуваме от здраве отколкото от рак, или?

Благодаря на приятелите дезертьори!
Благодаря на приятелите, които се покриха в удобството на семейните си идилии, ол инклузив семейни ваканции, семейни планове и миниванове, семейни уикенди и други еснафски клишета. Благодаря ви, че направихте място за приятелите, с които го караме на по-прости идилии. Обаче заедно.

Благодаря на онзи, който ми обеща вечност, но си отиде!
Наскоро една приятелка каза: „Кой би признал, че е бил зарязан?!” Не само че го признавам, но и ще благодаря за това. Да обичаш веднъж и за цял живот е вероятно най-голямата благодат, но пък да обичаш много пъти с мисълта, че е за цял живот, не е ли изкушаващо? Да срещаш нови хора, да ставаш половинката на един, двама, трима, десет... ехееее, чисто математически това те прави по-голям и по-голям...
Благодаря му, защото ако не си беше тръгнал, едва ли щях да го обичам още.

Благодаря, че още мога да се шегувам с нещата, с които не мога да се примиря. Защото така се шегувам със себе си. Иначе са ми казвали, че съм твърде сериозна. Сигурно. Но мога да благодаря. Има хора с убийствено чувство за хумор, които го влагат и в своето „благодаря”.
Не, благодаря!

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X