Е.Р.: Мъжете са станали тотални страхливци

Уважаема редакция,

Имате ли отговор на въпроса защо мъжете са станали толкова страхливи? Аз нямам. Станах на 35 години и все още не мога да си отговоря защо всичко, на което ме учеше моят баща, днес е добре забравена отживелица.

Татко казваше, че мъжът трябва да е пълководец, а жената трябва да има доверие в него, да го следва и почита. Може би жените сме виновни за това, че все по-малко мъже се чувстват като пълководци с нашите глупости като еманципация и равноправие на половете. Не ни е достатъчно, че в съвременния свят отдавна сме равноправни на мъжете, ами искаме да се качим отпред на коня във всяко едно отношение – мръщим се, когато ни отварят врати, борим се да изкарваме повече пари от половинката си, за да бъдем „независими“, а в същото време се унижаваме, като си слагаме силикони и безумни парцали, за да „уловим“ добра партия. Аз не съм от тези жени. Нито държа да сменям сама кранчето на водата вкъщи, нито искам да „изловя“ някой богаташ, който да ми поднесе на тепсия всичко най-хубаво в този живот.

Изкарвам достатъчно пари, за да бъда независима и търся човек, с когото няма да сме в конкуренция, а ще живеем в партньорство.

Татко казваше: „Остави мъжа да те доближи пръв.“ Ама, ако го оставя да направи първата крачка, той няма да я направи никога. Такъв е поне моят опит. Може би имам лош опит, но така се случва и с другите жени около мен. Ние сваляме мъжете, ние им предлагаме брак, ние настояваме за деца, ние дърпаме връзките си напред, за да се развиват.

И да, не смятам, че се изхвърлям, като ви пиша, че мъжете са станали тотални страхливци. Ще бъда най-щастливата жена, ако някой мъж се появи в живота ми и ме обори. Веднага ще ви напиша писмо и ще се извиня на „силния пол“ за силните си думи. Но такъв мъж за 35 години не се появи и не зная дали още да чакам.

Татко вече не е сред живите, но ако знаеше колко пъти съм се молела за любов, за сериозност във връзката, за това да мръднем нанякъде в отношенията си, би умрял от срам.

В момента съм сама. Дала съм последен шанс на моята половинка, ако има такава, да ме намери и да ме вземе за своя жена. Омръзна ми да бъда сама, но няма да се моля, няма да правя първи крачки, няма да бъда по-смелата, защото го правя всеки път, а след това се оказвам безкрайно разочарована, че отсреща не е проявена никаква смелост и никаква инициатива към мен.

Не съм грозна. Не съм и глупава, нито лоша. И не искам много! Искам просто да дойдеш и да си ме вземеш. И да бъдеш мъжа, когото чаках цял живот. И да бъдеш смел, и да нямаш колебания, и да не оставяш колебания у мен. Не искам да бъда обгрижвана, не съм кралска особа. Искам взаимна грижа и любов. Имам много за даване, но първо ме поискай. И бъди смел! Покажи ми, че не всички мъже са страхливци!

Благодарим на Е.Р. за нейната изповед.

Скъпи читатели, пратете ни вашите истории за любов, а ние ще публикуваме най-интересните.