Напишете дума/думи за търсене

Как да говорим с децата за развода според възрастта

Колко е важно решението за развод да се съобщи и от двамата родители, и то на всички деца едновременно.

Как да им поднесем новината според годините им, съветва френската психотерапевтка Силви Анжел.

Между 0-3 години

Най-малките трудно ще възприемат ситуацията, но те все пак долавят тъгата и стреса на родителите, обяснява терапевтката. Най-важното е разводът да не става причина за промяна на установения ритъм на живот на детето. Д-р Анжел съветва: „Запазете същите часове за разходка, за хранене, за лягане, извършвайте същите ритуали. Дори единият родител вече да не живее в дома, необходимо е той да присъства всеки ден в живота на детето, за да не се подлага то на допълнителен стрес.“

От 3 до 6 години

В тази възраст думата „развод“ все още не говори достатъчно на детето, въпреки това е необходимо родителите да му обяснят категорично, че се разделят един с друг, но не и с него. Необходимо е да сте на разположение на детето за безкрайните му въпроси и търпеливо да давате всеки ден едни и същи отговори. Това ще възвърне чувството за сигурност на малчугана. Заради ситуацията той може да започне да проявява стомашни проблеми, главоболие, агресивност. Това са сигнали, че има нужда от време и с двамата си родители и доказателство от тях, че те все още го обичат.

От 6 до 10 години

Необходимо е да сте честни с детето за ситуацията, без да му давате подробности за причините. Много е важно да подчертаете, че малчуганът не носи вина за решението ви, обяснява терапевтката. Дайте му възможност да участва в организирането на новия си ритъм на живот – кой и кога ще го взима от училище, кога и къде ще спи – тези конкретни неща възвръщат сигурността. Следете да не проявява агресивност в училище, отчуждаване към единия родител или дори осъдително поведение.

От 9 до 12 + години

На тази възраст децата може да се опитат да се намесят в решението на родителите, да искат да разберат всичко с подробности, дори да поемат ангажимента да успокояват единия родител или да обвиняват другия.

От особена важност е да не влизате в детайли за причините, довели до раздялата, особено ако става дума за изневяра. Не позволявайте на детето да поеме повече тежест, отколкото трябва. Бъдете честни с него, говорете сериозно, но му кажете, че е за негово добро да не пристъпва ролята си на дете. То има право и нужда да знае всичко за организацията на новия ритъм на живот, за подробности кога и къде ще живее, но не и кой е виновен и какво точно се е случило. Така че отнасяйте се с него като с пълноправен член на семейството в обсъждането на семейните въпроси, но не и като с довереник или приятел, все пак ви е дете.

към първа част

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X