Сигурно смятате, че няма нищо по-нормално от това да правите фотосесии на хлапето си, докато расте. Да гледате снимките след това с умиление, да ги показвате на близки и дори на напълно непознати. Това е магия, по която сте луди до уши и никога няма да ви омръзне. Без значение дали в ръцете си имате фотоапарат тип сапунерка или последен писък на дигиталната еволюция. Не всички родители обаче са като вас. Дори ви взимат на подбив, че гледате детето си само през фотообектива. Стига да не отивате в крайности, снимането на децата е важно.
За вас като родител
Стотици пъти ще чуете, че отглеждането на децата, особено в ранна възраст, е процес, който за много родители е пълна мъгла. Всичко се забравя много бързо, минава като филм на лента, докато не започне следващият. Снимките обаче са искрицата, която може да ви накара да се плеснете по челото и да си припомните колко безценно е времето и колко скъпи и важни са малките моменти, които го изпълват.
За децата
Повечето биха ви се разсърдили, ако не може да им покажете какви са били като съвсем малки или на първия учебен ден, в гимназията или на абитуриентския им бал. Защото част от това какви са сега е в миналото им. И е добре да има какво да им го припомня черно на бяло.
За любовта
Онази безусловната, безкомпромисната, безсънната, безпокойната, безоблачната, безграничната. Но и безпаметната на моменти. Знаете за коя става дума. За обичта към детето, която не може да сравните с нито едно друго чувство и сила на света. Тя ви е до живот, две мнения по въпроса няма как да има. Но с времето може да се промени. На моменти да не й достига сила, друг път да не може да намери правилния начин да се изрази или да се покаже. Снимките помагат. Всеки път.
За изненадата
Безценно е да я видите в очите на хлапето си, когато се открива в минали моменти, за които няма спомен. И вас покрай това, и къщата, и колко малко е било кучето, и колко голяма е била косата ви. И колко странна е била колата на дядо. И защо плаче, че чак се къса на тази снимка. Семейни работи... Всичко останало се променя с времето.
За доброто
Има снимки, които натъжават. Не е леко да ги гледаш и да не те хващат за гърлото. Но няма фотографии в семейния албум, зад които да не стои добро. Може би невинаги е усмихнато, понякога е мигнало или е непохватно замръзнало някъде по средата на „Зеле“-то. Случва се да е нефотогенично, случайно хванато, с червени очи или да е леко мръднало. Но винаги е добро. Никой не прави семейни снимки, които да се целят в лошото, от които да се срамува или такива, които нараняват. Естествено, не става дума за снимките изобщо, те много пъти се правят злонамерено. А за тези, които запечатват родителите и деца в едно. Добре е да имате такава добрина у дома. Тя е заразна.
Коментари (0)
Вашият коментар