„Не ми давай акъл, дай ми пари“, гласи една от характеристиките на народопсихологията ни. Горе-долу такъв отговор получава и меракът ни да помогнем на приятелка със съвет, в чиято правдивост и мъдрост сме убедени.
Но това, че се чувстваме наистина уверени в думите, с които може да помогнем на другарчето да реши проблема си, не означава, че тя ще иска да го чуе и че няма да игнорира с отривист жест добрите ни намерения.
Дори някоя близка на сърцето ви жена да е постоянно в някаква емоционална центрофуга, която изцежда щастливите й жизнени сили, помислете, преди да хукнете да й помагате с приятелско размахване на пръста. Оставете я да направи грешките си сама.
В противен случай рискувате да започне да избягва не само неудобната за нея тема, но и вас самите. Почти никой не обича да му се казва, че прави глупости и да му се навират очевидните му фалове.
Започнат ли да ви отбягват, в главата ви неминуемо ще връхлети рояк от мисли, които със сигурност няма да ви харесат.
„Може би не съм достатъчно добър приятел“, „Тя ми няма доверие“ са само малка част от изреченията, които ще измисли мозъкът ви. Какво от това, че вашето честолюбие негодува – та колко пъти сте й спасявали задника.
А може пък на нея вашият съвет да й се струва прекалено труден за изпълнение, твърде неудобен или твърде краен. Все неща, които плашат.
Има хора, които не искат от приятелите си да им „помагат“. Както казват старите и мъдри хора: „Помощ се иска, не се дава!“
Да, ама приятелите понякога нямаме спирачки и продължаваме с криворазбраните си сърцати намеси, които в някакъв момент ще ни доведат до изход с надпис: „Къде сбърках?“
Най-вероятно никъде или навсякъде.
Ако ви харесва ролята на самоотвержения приятел, който е склонен на известна доза мазохизъм, браво на вас.
Но ако ви боли отляво, чувствате се огорчени, безпомощни, ненужни, то със сигурност ще трябва да продължите напред. Да пораснете в това приятелство.
Един от страничните ефекти на порастването е, че понякога оставяме зад себе си приятелите, които не искат да растат заедно с приятелството ни и които ни теглят назад. А всички знаем, че двете страни на едни отношения трябва да са на една и съща височина. В противен случай късият крайник ще дебалансира всичките ни преживявания и спомени.
Ако сте приятел, не дръжте езика си зад зъбите на всяка цена. Бъдете смели. Казвайте това, което смятате, че пречи на приятелката ви да бъде щастлива, без да сте груби. Но ако тя не иска съвета ви, тогава я обичайте от разстояние. За малко. Завинаги.
От вас зависи да решите колко време и усилия искате да инвестирате в това приятелство.
И ако все нещо ви спира да си отидете от него, помнете, че има други хора наоколо, които са готови да споделят любовта си с вас, без да ви причисляват в графата на неудобните приятели.
Коментари (0)
Вашият коментар