Подвигът на една необикновена жена

Жените в Индия не са обикновени жени. Те са робини на един свят, който несправедливо ги обрича на всекидневна експлоатация, насилие и дискриминация. Никоя от нас не би избрала живот, в който няма свободата да прави своите избори и да изживява мечтите си. Но много индийки се примиряват именно с тези обстоятелства и се сблъскват с трудности, за които дори не можем да си представим.
Eдва 59% от идийките, живеещи извън големите градове, са грамотни и могат да четат и пишат. Само 26% работят, макар и тежка земеделска работа, а за своя труд печелят двойно по-малко от мъжете. Но една жена успя да докаже, че жените в Индия и по света са способни на много повече и да разбие стереотипите. Тя е чисто доказателство за това, че човек може да постигне мечтите си, да бъде спасител и да вдъхновява.

Нейната история започва с малкото провинциално селище, където се ражда и живее в момента със сина си. Шанта е динамична, жизнерадостна жена от Южна Индия, която се ражда в изключителна бедност и в още по-голяма нищета се жени и ражда двете си деца. През по-голямата част от живота си едва свързва двата края и успява в неимоверни трудности да ги отгледа.

Няколко десетилетия по-късно, вече на 53 години, тя е една от малкото в селището със собствен дом, с истински зазидан покрив, а в една от стаите си има дори телевизор. Синът й работи като инженер - професия, която е рядко срещана и много малко местни имат подходящо образование, за да я работят квалифицирано. И колкото незначителни да изглеждат тези неща за нас, жените от модерните общества, всички тези привилегии са плод на години доказване и извоюване на права от самата Шанта.

Тя решава, че бъдещето е единствено и само в нейните ръце, както и че бедността не би й попречила да осъществи мечтите си. Нейното приключение започва, когато се включва като доброволец в местен правителствен офис. Годините работа в него я срещнат с хора, работещи в сферата на бизнеса. Тя разбира, че жената може да се справи и с друга дейност, различна от земеделската, да бъде ценена заради знанията и личните й умения. Като доброволец Шанта дълги години не получава никакво финансово възнаграждение, но съзнанието и сърцето й получават много повече от това.

Докато помага в офиса към правителството, чува за една нова програма за развитие и подпомагане на жени. Тя се базирала на модела на микрофинансирането и за нейното реализиране е необходима група от жени, които да отворят своя сметка с лични средства и да кандидатстват за финансиране по проект, който да стартират с първоначалните вложения.

„Аз бях единствената амбицирана да се включи в проекта именно защото съм с индийски корени и нито една жена от Индия не би се осмелила да опита. И въпреки това знаех, че това беше моят шанс да променя стереотипите и да въвлека в това начинание още жени от селището“, споделя Шанта.

За проекта Шанта трябвало да набере 20 жени, всяка от които да може да инвестира по 10 рупии. Тъй като почти всички жителки на селището живеели в бедност, това била една трудна задача. 2 години Шанта подпомагала жените в селото, като им предлагала да продават домашни потреби и ориз, за да съберат необходимите пари. След като това станало възможно, дошъл по-сложния процес - отварянето на банкова сметка. Индийските жени, които имат сметка на свое име, се броят на пръсти и е изключително трудно една жена в тази азиатска държава да се сдобие с такава. Но не и за Шанта. Тя ходила всеки ден в банката в продължение на седмица, докато накрая не постигнала целта си. Групата, която тя организирала, спечелила финансиране по проект за закупуване на крави и търговия с произведеното мляко.

Успехите й не свършват дотук. Годините безплатен труд не били напразни за Шанта. Благодарение на своите колеги тя се свързала с търговец, който й предложил съвместен бизнес за изработването на пакетиращи торбички. Отново по същата програма, сформираната вече група от 20 жени спечелила финансиране и съвместно наели помещение, в което да могат да работят и произвеждат торбички. Шанта дори успяла да привлече още жителки и в момента броят на наетите работнички в склада е 28. Всички те работят на 8-часов работен ден и успяват заедно със своята лидерка да преборят мизерията и бедността. За тях вече има дом, храна, но най-вече увереност и вяра. Образът на жената вече не е същият в техните очи, ролята й не е пренебрегната, възможностите й не са подценени.
Такъв е и образът за майката в очите на сина на Шанта. Той си спомня трудностите, през които е минала, за да му осигури всичко, от което се е нуждаел. Споделя за помощта и куража, които му е дала.

„Ако тя не беше започнала да работи върху тези проекти, може би никога нямаше да завърша училище и да получа образование.“
Подвигът на Шанта служи за пример на много жени в Индия. Банката, в която тя отваря сметка, решава да създаде нови подобни проекти. А Шанта не спира да убеждава още жени да се включат в тях.