Морган Фрийман четири пъти се разминава с наградата „Оскар”, докато не се снима в лентата на Клинт Ийстууд „Момиче за милион долари”. Получава заветната статуетка след като му се изплъзва за роли в „Улично умно”, „Да возиш мис Дейзи”, „Изкуплението Шоушенк” и „Несломим”. Собственик на блус бара „Граунд Зиро” в Кларксдейл, щата Мисисипи.
Господин Фрийман, не сте ли уморен от натоварената си кариера?
Не копая тунели, нито строя сгради. Работата ми не е трудна, тя е освежаваща. Моята работа е удоволствие. Колкото повече, толкова по-добре. Да лежиш като лентяй и да не работиш, е слабост.
Не може да се оплачете от липса на ангажименти, видно е. Но помните ли последният път, когато сте си търсили работа?
Работил съм доста гадни неща, но мисля, че най-лошото ми работно място беше в едно кафене. Малко преди това работих като чиновник в един офис. Поисках им повече пари, но те отказаха. След това се явих на прослушване за танцьор в едно шоу. Наеха ме и веднага напуснах чиновническата си работа. Най-тъпото беше, че тая работа с танцуването продължи само 3 месеца. Затова трябваше да застана зад тезгяха на заведение, в което продавах кафе и понички.
Това не звучи толкова лошо…
Една вечер един мъж от трупата, с която танцувах, наминаха през заведението. Трябваше да се скрия по щанда, но той ме видя и ме пита какво правя на това място. Трябваше да си призная, че съм безработен актьор. Тогава той ми каза, че в момента прави собствена танцувална трупа. Този момент беше ужасен за мен.
Може ли да се каже, че сте имал повече щастливи дни, отколкото нещастни?
Повече щастливи дни. Започнах да работя, когато бях на 30 години и все още го правя, така че повечето дни са щастливите.
Какво е най-хубавото нещо, което някой друг е правил за вас?
Това, че майка ми е отворила краката си и ме е избутала навън, за да опознавам света.
А най-лошото?
Все още не се е случило.
Това звучи позитивно.
Полагам големи усилия за този позитивизъм, защото понякога животът изобщо не е нещо, на което може да се наслаждаваш. Понякога е болезнен и стресиращ, понякога е агонизиращ. Да си призная често, аз съм настървен за удоволствия и спокойствие.
Казвате, че сте толкова дзен и в живота, не само на екрана?
Аз съм дзен пич.
Не се ли ядосвате, когато от време на време ви бъркат със Самюел Л. Джаксън?
Да, Сам Джаксън. С него това го играем вече доста години.
Поправяте ли хората, когато ви объркат?
Бях в Далас, Тексас, и чакай да дойде време за моя полет, когато един мъж пристъпи към мен. Носих бейзболна шапка и слънчеви очила – не че съм се опитвал да се скрия, просто това ми бяха аксесоарите към облеклото онзи ден. Мъжът дойде и ми каза: „Знам, че се опитвате да бъдете инкогнито, но аз ви разпознах, Самюел Л. Джаксън.” Аз му казах, че не съм Самюел. Той обаче настоя, обяснявайки ми, че го лъжа, но че разбира защо не си признавам кой съм. При Сам е същата история. Постоянно му подвикват: „Хей, Морган.” И заради тази причина винаги, когато Сам се появи на някое събитие, повтаря: „Аз не съм Морган Фрийман.”
Приятели ли се с него?
Познаваме се от 80-те години, когато работихме в обществения театър в Ню Йорк. Да, приятели сме от много години. Въпреки това никога нямаме време да ходим заедно по ресторанти. Аз живея в Мисисипи, той в Ел Ей. Не искам да си представя, че ще живея там. Mississippi; Sam lives in L.A. I don’t want to live in a place like that.
Защо се върнахте да живеете в Мисисипи?
Живях в Ню Йорк близо 30 години. Нямах търпение да се махна от там. Един ден осъзнах, че живея живота си в апартамент на третия етаж, в който не влизаше никаква естествена светлина. Не познавах хората, които живееха в края на коридора. Това не е за мен.
Сега имате ли повече лично пространство?
Живея в малък град, мога сам да си пазарувам, но избягвам големите вериги супермаркети. Не обичам тълпите. Невъзможно е да си купя четка за зъби и кафе без това да се превърне в страхотно събитие. Един от недостатъците на това да си непрекъснато под светлината на прожекторите, е да нямаш никакво лично пространство. Повярвайте ми, не знаете колко много цените свободата си, докато не я загубите.
Хората притесняват ли ви?
Да, постоянно искат нещо. „Моята майка, моята съпруга, моят съпруг никога няма да повярват, че сме Ви срещнали. Трябва да подпишете това!”
А вие правите ли го?
Не, ако жена ви каже, че сте лъжец, то това сте лъжец, нали? (Смях)
Носите обеци. Имат ли някаква цел тези бижута?
Нося обеци, които струват достатъчно, за да ми купят ковчег, ако умра на странно място. Това е причината едно време моряците да са носили обеци.
Източник: The Talks
Коментари (0)
Вашият коментар