Биляна Гецова: Снимането на деца ме пречиства (галерия)

Имаше един филм за хора, които живеят на място, където винаги е мрачно и облачно. За да оцелеят и да избегнат депресиите, те създават слънчеви кутии, които като отварят, се зареждат с добро настроение. И аз като тях, за да избягам от истерията на големия град, отварям своята кутия – лаптопа, и влизам в страницата на Биляна Гецова. Очите ми виждат точно това, заради което са създадени - детски усмивки, цветя и красота. Мислите ми се проясняват и се раждат ли, раждат идеи. Защото какво по-голямо вдъхновение от децата – щастливи, непорочни и свободни. Повярвайте, миговете, прекарани в това уеб пространство, ще ви освободят поне за кратко от тревожните мисли и тежестта на еднообразието. В страницата на фотографката всеки ден влизат десетки хиляди жадни за вдъхновение хора. Чрез снимките си тя казва много, но без думи, защото както самата Биляна е установила “толкова красиво не мога да говоря, затова ви “рисувам” в снимки.“ Ето я и нея.

Коя е тя?

Казва се Биляна Гецова и е архитект от Варна. В интернет пространството и сред българските майки първо става суперпопулярна като „Мама на Малена“. С детска фотография се занимава от почти 8 години, иначе снима деца непрофесионално откакто се е родила дъщеря й Малена. Фотографията й е страст отпреди повече от 15 години, но тогава снимала предимно сгради и градски елементи. “Още като студент ме научиха да гледам и да виждам детайлите, които остават незабелязани. Детската фотография открих, след като станах майка. Тогава разбрах, че освен сгради, тротоари, фризове, врати и огради, около мен има и хора. Най-голямото вдъхновение за нея е раждането на дъщеря й Малена, а човекът, който я насърчава да превърне снимането от хоби в професия е фотографката Галина Съливан, българка, която работи в Америка. Освен с архитектура и фотография блогърката се занимава и с кулинария и всякакви арт изпълнения и вълшебства.

Най-малките й модели са бебета на 5 дни

Преди три години, когато Биляна създава блога „Мама на Малена“ не очаква толкова внимание и фенове. Седем месеца по-късно, докато си почива в Балкана край Априлци надниква в цивилизацията през мобилния нет и забелязва статистиката на блога си. С удивление вижда, че сайтът й е посетен от хора, живеещи в 70 страни по света. Сега вече има фотосесии всеки ден, а лятото и по 3-4 на ден. Най-малките й модели са бебета на по 5 дни, но тя все пак предпочита да снима по-големи дечица „До към 12 годинки са по-чисти и неподправени, не мислят как ще излязат на снимките, забавляват се, играят си и така запазват спомена чист. Затова снимам деца - въодушевено продължава Биляна – „те са естествени, променят се бързо, всяка тяхна снимка, всеки ден е различна. Дори да съм физически уморена, удоволствието, което получавам е огромно. Децата ме учат да съм търпелива и толерантна. При тях няма правила, нямам и очаквания, каквото ми дадат и аз го поемам, подготвена съм за всякакви изненади и това ме прави спокойна по време на фотосесиите. Снимането на деца ми доставя удоволствие за душата, защото те са непорочни създания. Дори самото стоене до тях е полезно, защото са пълни с чиста енергия. Най-лесно можеш да разбереш един човек, като стоиш до него и наблюдаваш какви мисли ти идват. Логично е, ако стоиш до деца да ти идват забавни и чисти мисли. Децата ме пречистват.

Успехът е в това да правиш нещата, които обичаш, но без компромиси

На въпроса ми как съчетава всичките си професии и отговорности Биляна отговаря: „До 16:00 съм архитект, от 16:00 до 4 сутринта съм фотограф и човекът, който обработва снимките. Освен това измислям лога, рекламни табели, участвам в бизнес с интериорен текстил. В началото правех всички аксесоари за снимките сама. Исках да са уникални, докато от една фирма не ми звъннаха, вдъхновени от снимките ми и започнаха да правят аксесоарите. Понякога вадя шевната машина и започвам да шия някакви неща, които са ми хрумнали. Всичко правя бързо, не планирам. Не се и смятам за успяла, но се чувствам напълно свободна, защото правя това, което обичам. Винаги съм следвала мечтите си – мечтаех да стана архитект – станах. Кандидатствах само архитектура, защото знаех, че това искам да правя, всяко друго нещо, щеше да е компромис. После превърнах хобито си в професия. Успехът се корени в това да отстояваш нещата, които обичаш да правиш и да не се отказваш от тях. И естествено – да си самия себе си, да не подражаваш! Това не е само бизнес, иначе нямаше да ми носи наслада.”