Познавам Сашо от годините, когато беше един от братята Мангасариян. Помня (и му го припомних пред неговата съпруга) как веднъж се зарече да стане много богат и да си вземе красива жена и купища любовници. Без смущение сега ми отговаря, че си е намерил жена, но не красива, а най-красивата, затова любовниците ще бъдат само стотина.
Не мога да не ви кажа и за влюбения поглед, с който следи всяка негова дума майката на дъщеря му. Решихме да ги снимаме с боксови ръкавици, понеже сме ги гледали в две конкурентни предавания на две конкурентни телевизии. Те пък сложиха ръкавиците и направиха сърце от тях.
Не ви се говори за конкурентност и все пак любовта не е ли постоянна борба? Да я получиш, да я опазиш, да я съхраниш...
С.: Не ми се иска да възприемам любовта като борба.
Н.: Ако трябва да я пазиш всеки ден, каква любов е това?!
С.: Човек взима решение, че ще обича някого, и не е нужно този някой да проявява усилия, за да я задържи. Аз съм решил, че я обичам, и тя не трябва да прави нищо извънредно за това аз да я обичам. Иначе любовта търпи всякакво развитие, но не мисля, че трябва отношенията да се планират или да се застраховат. Ако изпаднем в застраховане на любовта, задължително нещо ще се развали. Като си го има в началото и е като хората, би трябвало всичко да е наред. Е (през смях), ако се развали нещо, не свършва светът, ще си намерим други.
Н.: Моята баба казва, че любовта е като огъня – понякога е бурна, но преминава през етапи. Докато огънчето тлее - може да е съвсем мъничко, но тлее ли, значи си я има и всичко е наред.
С.: Баба й казва още, че бракът е един вид легализирана проституция.
Н. през смях: Това пък какво общо има с моите думи?! Аз казах нещо красиво за разлика от теб!
След дъщерята дойде и сватбата. Сашо, как й предложи?
С.: Докато спеше, й сложих пръстен, за да пробвам дали съм уцелил размера. Тя пък взе, че се събуди и си го видя. В просъница успях да я излъжа.
Защо искахте да се ожените?
С.: Защото децата настояваха. И не само. Въпреки че тя отрича, все пак си мисля, че жената тайничко си харесва да облече бялата рокля. А пък и аз обожавам госпожицата, с която живеех вече 6 години, затова реших. Освен това дъщеря ми взе да ни досажда все по-често на тая тема. А и да видим какво е.
Н.: Освен това ще споделим нашите отношения с близките ни и с най-добрите ни приятели.
Още едно дете?
Н.: Трябва да си намери по-млада жена за целта.
С.: Да бе, ще си намирам, аз съм си я намерил. Ще видим тази работа...
Н.: Срещнахме се късно за много деца, но пък съвсем навреме беше иначе.
Как живеете? За двама популярни като вас хората кой знае какво си представят.
С.: Прибираме се всеки ден в нашето блокче и излизаме пред него с детето. Слава богу, в блока ни има много млади семейства с деца и си прекарваме един супернормален живот.
Н.: Първият път, когато бяхме разделени за дълъг период от време, беше заради “Къртицата”, но според мен ни се отрази добре. Иначе да, живеем напълно нормален живот. Децата ме подкрепяха и бяха плътно до мен почти на всеки лайф на предаването, а него – през екрана. Бяхме много сплотени в този етап от време, защото Санди го нямаше, а синът ми играеше ролята и на баткото, и на таткото.
С.: Преди да потъна в “Къртицата”, обясних на сина ни, че остава мъжът в семейството и ще трябва да се оправя. Той доста уплашен ме попита: “Сега три месеца аз с тези двете откачалки ли да стоя?!”
С.: Имахме, но последните няколко години сме без сътресения. Проблемите траяха около година и бяха предимно финансови. Абе житейски – такива, които думнаха бая народ.
Н.: Тогава даже чакахме да се роди Ава. Случи ни се да ни е трудно в най-щастливия ни момент.
С.: Но точно там си пролича, че ще ни се получат нещата. В такива ситуации хората абдикират един от друг, но при нас не се случи така. А не се случи, защото нещата са истински.
Н.: И защото сме инатливи и търпеливи.
С.: С това започнахме този разговор – решението от мен е взето, къде да си тръгвам?! До ден днешен има нейни реакции, които аз не проумявам и ме изкарват извън себе си, но другото е по-силно. Аз съм взел това решение за тази жена – тя е жената, която обитава президентския апартамент на сърцето ми, и това е положението!
С.: Да, докато бях в “Къртицата”, написах класическо произведение за пиано, което е посветено на моята съпруга.
Н.: Аз пък ти посветих един танц в Dancing stars в седмицата на любовта. Понеже не съм многословна, реших, че чрез танц мога да ти разкажа всичко, което минава през мен и през сърчицето ми.
С.: Виж я, симпатичен човечец. Аз ще ти свиря, а ти ще ми танцуваш.
За какво мечтаете?
Н.: Да имам повече време с децата и с него. На мен само това ми липсва.
С.: Да си станем едно нормално традиционно австрийско семейство, дето ходи редовно сред природата.
Н.: Мечтаем за простичките неща.
фотограф Андрей Киров
грим Александра Йорданов
стилист Цанко Делибозов
Коментари (0)
Вашият коментар