Тийнейджърките майки

Тя е на 15 години и е бременна с второто си дете. Ражда първото си, което е момченце, на 14. Не е ромка. И е едно от близо петте хиляди момичета в България, които годишно стават майки на възраст между 13 и 18 години. Името й не можем да споменем, както и на другите четири участнички във филма “Кои са тези майки”. В него режисьорката Ирена Даскалова ни среща с “деца-майки”, които вместо да играят с кукли, отглеждат деца.

На едно от първите места в Европа сме по раждания под 18-годишна възраст

Документалният филм показва лица зад статистиката, които разказват своите лични истории. Създателите му - продуцентска компания “ТИЧ.Ко”, с подкрепата на UNFPA - Фонд на ООН за населението, търсят човешката гледна точка към съдбите на тези невръстни момичета, което се случва за първи път у нас, стана ясно на премиерата му в средата на декември. Факти извеждат България на едно от първите места в Европа по показателите бременности и раждания в подрастваща (тийнейджърска) възраст. Често това са момичета, притиснати от социално-икономически фактори, без никакви шансове да направят сами своя избор, които остават в затворения кръг на неграмотността, безработицата, бедността и липсата на сексуална култура. Перспективата и техните деца да преповторят този модел е повече от вероятна, защото и те, след като не им се осигурява информация за репродуктивното и сексуалното здраве, няма как да разберат, че животът предлага и други възможности.

В “Кои са тези майки”  - филм, представен и на международни кинофестивали София Филм Фест 2012, European Independent Film Festival, фестивалите за документално кино в Сараево, Загреб и Билбао, освен непълнолетните майки, участва и 45-годишната София Ангелова, която има две момичета и едно момче и десет внучета. И признава, че се е съгласила да участва във филма, защото приема идеята, че деца не бива да стават майки. Или както казва - “нека да видят живота на тези, които рано сме родили, и тогава да преценят и да решат какво да правят със своя.”

София е на 14 г., когато се жени за момче, което дори не познава. Когато бъдещата й свекърва я видяла и харесала, женихът бил още в казармата. Родителите й не искали да я дадат за снаха, когато сватовете отишли да я искат, но знаели, че ако не се съгласят доброволно, те ще я откраднат.

“Направиха ни годеж, взеха ме, докато се усетя и дете вече гледах, спомня си София. - Бях на 15, когато родих Донка. На 18 г. родих Василка и едва тогава започнах да усещам какво се случва в живота ми. След това се роди и Иван. Вече 30 години живея с мъжа си и съм щастлива с него, както и че децата ми са отговорни и гледат своите деца. Защото много непълнолетни майки изоставят децата си в домове. Вече работя като здравен медиатор - съдействам на лекарката, акушерката и съветвам младите да изживеят детството си, да не бързат да раждат.”

Не само от малцинствата стават рано родители

Около 15 истории събират Ирена Даскалова, операторът Росен Даскалов - Тичъра и Цвета Петкова - консултант и сценарист, но показват 5 във филма. Всяка има своята специфика, независимо че всички са обединени от един факт - деца раждат деца.

Ирена Даскалова разказва, че почти цяло лято обикалят България и е щастлива, че се запознала с тези хора: “Надявам се, че това личи и във филма, както и друго важно нещо - че не само хората от малцинствата у нас стават рано родители. Точна статистика няма, така че може да се приеме, че по-голяма част от случаите са свързани с ромското население. Но не е тайна, че много българки, които раждат преди 18, си изоставят децата. Нашите героини не са постъпили така и не са самотни майки. Не знам кое е по-достойно, само че има едно голямо “но” и то е, че тези родители са деца, независимо от какви прослойки и етнически групи на обществото са. Затова скрихме имената на момичетата. Това са деца под 18 години и като общество не можем да приемем те да стават родители на тази възраст. Надявам се цялото ни общество да се събуди и да има отношение към проблема, а не да чакаме само институциите да реагират.”