Детските рисунки казват повече за хлапето, отколкото си мислим

„На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете”. Репликата е на Пабло Пикасо и е толкова вярна. Децата често говорят по-добре с картини, отколкото с думи. Рисуват и душите, и мечтите си. Онова, което ги яде отвътре или ги кара да поискат да летят. Откровено, неподправено и лекомислено.

Детската рисунка е приключение с неочакван край. Може да започне с покрив на къща или слънце и да завърши със сюреалистичен космос и извънземни моркови под дъга от цветове на зелена поляна, пълна с риби.

Може и да е черна крива линия от край до край на листа, която е в състояние да вкара всеки възрастен в тежки размисли, граничещи с умопомрачение. А всъщност, да изобразява връвчицата в края на един балон. Белият лист понякога не стига на детското въображение.

Картините, които мъниците рисуват са често обект на задълбочен анализ на родители, учители и детски психолози. Особено когато са мрачни и надраскани в сиво или черно. Щом детето посегне към тъмните бои, мама вече е на нокти. Обяснимо, тя знае, черното не е на добре. В дебелите книги пише с големи букви - този цвят е сигнал за тъга, депресия и е своеобразен вик за помощ.

Не прибързвайте със заключенията, първо питайте

Постарайте се да разберете какво е искал да каже автора на художественото произведение без да превръщате разговора в разследване и разпит. Не демотивирайте детето от упор със слаба оценка или критика от сорта „Ужас, каква е тази мазаница, нарисувай цвете, както ти показах”. Може мазаницата да има съвсем логично обяснение. Ами ако се е стъмнило в картината и цветето вече не може да се види. Какво му е на черния цвят? Такава е косата на мама, колата на тате, небето и морето през нощта. Такива са и буквите в книжката, контурите на картинките за оцветяване. И баба пише с черен молив в тефтера за гадната зелена супа...

Границата между логичното и притеснителното понякога е тънка черна линия и не може да се види с невъоръжено око. Търсете отговорите, не давайте такива. Сложете очилата и се опитайте да разчетете символите с дребен шрифт, цветовете не винаги са от единствено значение.

Обърнете внимание на детайлите

Децата понякога са по-добри анализатори на отношенията в семейството от професионални терапевти. Близостта с родителите и с роднините в широкия семеен кръг личи черно на бяло в рисунките им.

- Колкото по-близо са изобразени хората в картината, толкова това е знак за хармония и сплотеност в семейството. Отдалечените фигури на листа са далечни в действителността на малките.

- Най-голямата фигура е тази на най-силния в къщи. Понякога е тате, понякога е мама. И в това няма нищо необикновено, но е показателно за неподправения детски поглед към реалността.

- Повече детайли в портрета на картинните герои означават важност за детето. Всяко копче на блузата или часовник на ръката издават вниманието на детето към хората, които го интересуват и са му интересни.

- Начинът, по-който детето изобразява себе си в рисунките е също показателен. Децата чуват и попиват всичко от света на възрастните. Не се учудвайте, ако видите детето си с прекалено големи на рисунка ходила. Може би неволно сте го навели на тази мисъл, докато се шегувате, че всеки месец му купувате обувки, защото бързо ги израства.

Кога да потърсите съвет на специалист

Повече от ясно е, че една рисунка в черно депресия не прави. Но ако слънцето упорито отказва да изгрее на белия лист (замисляли ли сте се, че почти винаги е горе в дясно на картината), може би изправянето на нокти има известно основание. Ако у детето има трайна и осезаема промяна в поведението, не откликва на вниманието ви и желанието за разговор с него, рисунките му променят значително характера и цветовете си и инстинктът ви подсказва, че нещо не е наред, потърсете помощ. От специалист.

Само не опитвайте да вкарвате художника на сила в правия път на изобразителното изразяване. Може да е прав за вас, но съвсем да не е верен за детето.