Напишете дума/думи за търсене

Йорданка Христова: Заради спокойствието на децата се разделих с мъжа ми

снимка: Момчил Христов

Чета биографията й и съм силно впечатлена, респектирана. Няколко щрихи само: първата българка с голям рецитал в Париж, първата поп изпълнителка, поканена да пее в Северна Америка, наградите й по света и у нас са неизброими, кръстосала е над 100 пъти Земното кълбо, а в Куба, която тя нарича своя “втора родина”, е толкова популярна, че до ден днешен кръщават деца на нейно име.

Целият ни разговор преминава разпалено – скачаме от тема в тема, но една е основната рамка, в която виждам Йорданка Христова, независимо дали ми разказва как връзва яйца в голямата тенджера или как обича да подарява, а не да получава – просто няма рамка. След седем десетилетки живот на пълни обороти, падания, изкачвания, загуби и имания тя не е готова да постави точка на интересните си истории и е с един крак в следващото начало. Очаква утрешното слънце, очаква следващата страна, която ще посети, следващата публика, следващия празник със семейството. “Винаги има път напред” – ще запомня тези думи. Сигурно в тях се крие тайната и на опънатата й кожа, и на кипящата й енергия, и на силния й глас, и на топлината на прегръдката, която получавам накрая. Като доказателство за всичко казано в интервюто, което ви припомняме в деня, когато Данчето празнува 75-ия си рожден ден.

снимка: Момчил Христов
снимка: Момчил Христов
Артист от вашата класа какъв е у дома? Домакиня ли сте?

За да има уют в един дом, трябва да замирише на гозби, трябва да има цветя и свещи, нещо леко разхвърляно, за да е по-уютно. Докато пътувах и бях госпожица, моят дом бяха хотелите. Мислех съвсем различно. Но след като създадох семейство и дом, започнах да правя първите си опити като домакиня. И тъй като правя всичко с много обич и желание, няма гозба, която да не ми се получава. Моят скъп приятел Боян Иванов, който вече го няма, беше голям кулинар. Има някои неща, които той смяташе, че правя по-добре дори от него. Горда съм, че имах неговото признание за много работи. Освен това децата ми ме смятат за най-добрата. На всичко отгоре ми доставя удоволствие. Аз обичам да импровизирам. Една рецепта мога да я чета 20 пъти, но предпочитам да взема оттук-оттам по нещо, да добавя от себе си, така се получава най-добре.

Как посрещате великденските празници?

Празниците са за това да събират семейството. И тъй като съм израснала в семейство, което спазваше всички традиции, опитала съм се да ги пренеса и в моето семейство. Например правя много хубави шарени яйца. Имам по 5-6 различни ярки бои и боядисвам по 50-60 яйца най-малко. Връзвам ги в голяма тенджера с една от тензухените пелени на сина ми, за да не се счупят. Дъщеря ми помага. Преди с една приятелка ги правехме с туткал, а сега ги правя с желатин – цветовете се разливат и яйцата стават много хубави.

Цял живот пътувате, обиколили сте света. Стана модерно, дори да не пътуваме, да внасяме чужди традиции. Вие внесохте ли през годините чужди обичаи, или се придържахте към своите?

Да, но единствено в кухнята. Внесла съм тънкости в подправянето на храната, както и любовта към някои подправки – като кърито от Индия например. Започнах да си събирам рецепти на интересни гозби от различни краища на света – например студена рибена торта отгоре с черен хайвер. Държа на детайлите.

Спазвате постите. Коя е най-важната част от поста, това, което никой не бива да пропуска?

Постът е измислен от много мъдри хора. Освен физически да разтоварим организма от отровите, които са навсякъде в храната, добре е да се разтоварим и от отровите, които са навсякъде сред хората. Човек трябва да подбира не само храната си, но и приятелите си. И да се научи да посреща неприятните неща философски. Без нерви, с чувство за хумор. Това се постига трудно. Както се постига трудно тази пуста демокрация, която толкова години не може да ни споходи и само говорим за нея. Но не можеш непрекъснато да критикуваш, да негодуваш, да се държиш гадно и нищо да не правиш за себе си и за околните. Не може да си демократ, а да плюеш хората. Трябва да ги признаеш и да докажеш, че си прав и че си по-добър. Това е демократичното общуване. Въобще животът е толкова кратък – един миг – прекрасен! Аз без слънце не мога. Когато е слънчево утрото, както е казал Петър Димков, протягаш се и се усмихваш – тогава и денят ще ти се усмихне! Щом се усмихнеш отрано, няма да ти се удаде лесно след това веднага да се намръщиш.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X