Каквото и да напиша за нея, ще е недостатъчно. Люба е като от реклама за... жени! Красива 42-годишна слънчевост, щура глава, ентусиаст и житейски приключенец. Безумно щастлива майка на 4 момчета (като плановете за деца не са приключили), влюбена до уши в съпруга си, с когото са заедно вече 20 години. Майсторка на торти, в които ще се взирате дълго, търсейки доказателство, че са сътворени от изкуствен интелект, някаква неземна сила, НЛО сладкар с талант на фамозен художник... и ненамирайки го. Люба Златкова, по-известна като Буболинката, е от онези момичета, които ми скриват речниковия запас и не ми остава нищо друго, освен да извикам: „Ти си Нечовек!“
Люба е нечовек, с когото обаче е твърде приятно да седнеш на „свинско и винско“ и да дълбаеш из най-човешките теми. Люба е кълбо от емоции, идеи, смях и надежда. Люба е вдъхновение от плът и кръв. Не само за кулинария, но и за начин на живот и мислене. 
Люба, съмнявам се, че някой от читателите ни не те познава, но за всеки случай ще те представя накратко – преди години ставаш известна в голям женски форум с невероятните си торти. След това хората научават, че освен изумителен художник и кулинар ти си майка на четири момчета, щастлива съпруга и жена, която изглежда като... ами като корица на нещо най-малкото. Моля те, допълни моето представяне и ни кажи как ти самата би представила себе си и живота си до този момент. 
Много лъскаво представяне ми правиш – верно като от корица! :)
Но да я караме поред. Хич не съм чак толкова известна! Истина е, че доста хора знаят за мен, но едва ли всички читатели са запознати с моята особа. Винаги съм имала много познати, тъй като съм живяла, учила и работила на различни места. А и съм ужасно общителен човек. Но по-популярна станах именно покрай тортите, които започнах да правя преди около 8 години. Честно си признавам, изобщо не очаквах, че за толкова кратко време толкова много хора ще научат за мен и ще се впечатлят от творенията ми. Впоследствие освен като на сладкарка започнаха да ми се възхищават и като на майка – с тия четири деца! :) Лошото на известността в България (а може би и по света) е, че колкото хора те харесват, пет пъти повече не те. В началото това доста ме стресираше. Но много бързо осъзнах, че всъщност това не е никакъв проблем, защото се научих да приемам критика и негативи – нещо, което до този момент не можех. 
Трудно ми е накратко да опиша себе си и живота си. Всичко около мен толкова динамично, че ще стане цял роман. Но заради теб ще опитам, съвсем сбито :) По любов съм съпруга, по призвание – майка, по професия – домакиня и творец. Харесвам живота си и съм щастлива! 
Не е ли странно, че се учудваме, когато видим многодетна майка, която да изглежда добре - млада, ведра, все още или повече от всякога влюбена в живота... Защо се очаква, че многодетната майка трябва да е измъчена, състарена и... (любим български израз) занемарена?
Суперстранно е и в същото време ми е много забавно! Ако знаеш колко пъти са ме питали как така не съм дебела с тия четири деца и безброй торти :))) 
А многодетният модел у нас през последните десетилетия е нещо екзотично и утопично. Свикнали сме да го асоциираме предимно с малцинствата. Много ми се иска тази нагласа да се промени. Именно затова нашето семейство е част от инициативата „Голямото семейство“. Приели сме като лична кауза да покажем на обществото, че да имаш повече деца не е нито лудост, нито каприз, нито нещо лошо. Но веднага бързам да поясня, че уважавам избора на всеки да има или няма деца. За някои кариерата е по-важна от децата и в това няма нищо лошо. 
Другата крайност също я има – наблюдаваме някого и живота му само през дигиталната шпионка и, естествено, виждаме само усмихнатите му моменти, прекрасното му семейство, изумителните му торти... и си мислим, че този човек си живее живота. Дори бихме сменили живота си за неговия. Реалността, предполагам, е друга. Красивите и талантливите майсторки на торти и майки на момчета също плачат, нали?...
Ооооо, абсолютно си права! Но то е двупосочно. От една страна, човек вижда единствено това, което иска да види. От друга - много хора предпочитат да извадят на показ само лъскавата страна на живота си или още по-лошо – да демонстрират живот, който изобщо не отговаря на реалността. Аз никога не съм се крила зад подобен фалш и лицемерие. Блогът ми се радва на много читатели именно защото в него споделям както хубавото, така и лошото. Понякога не просто плача, ами направо си рева като магаре. :) Не крия чувствата си от хората, не се срамувам да признавам грешките си, не ме е страх да бъда откровена и истинска. В замяна знаеш ли колко много напълно непознати за мен момичета ми пишат и ми доверяват най-съкровените си мисли и емоции, защото са ме почувствали близка. Толкова е вълнуващо! И толкова отговорно – особено когато някой ти каже „Искам да бъда като теб“ или „Ти си моят идол“!
В същото време никога не хленча и не се жалвам за щяло и не щяло. Мразя такива хора. Не обичам хорското съчувствие – първо, защото невинаги е искрено, и второ, защото е безполезно. Предпочитам да се стегна и да намеря решение или изход, вместо да драматизирам. Аз съм много емоционална, но и много силна.
Как с твоя съпруг се решихте да имате толкова деца?
Аз още в девети клас си направих план-график по тоя въпрос. След един час по история, в който учехме за цар Самуил и тримата му братя, реших, че искам да имам четирима синове като порасна, а на финала и едно момиченце, което да кръстя Косара – като дъщерята на Самуил. След години, когато срещнах моя съпруг, му споделих мераците си. Той нищо не каза, но аз бях вътрешно убедена, че ще ми се върже на акъла. :) Започнахме да изпълняваме плана още преди да се оженим. Всяко от децата ни е правено с огромно желание и много любов. И всяко ни е направило толкова щастливи! Дай Боже, да изпълним плана докрай! 
Какво е да живееш в мъжко царство?
Еми щом е царство, значи нямам избор, освен да бъда Царица, нали?! :) Истината е, че на моменти е трудно, мнооого трудно. Не е тайна, че мъжете и жените са различни. Липсата на сродна душа понякога ми тежи. Но, от друга страна, това, че съм единственото момиче вкъщи, ме прави и някак специална. Получавам толкова много любов, внимание и нежност от момчетата. Уважават ме и ме слушат, което ужасно ме радва и ме прави много щастлива. Иска ми се да са малко по-приказливи. Като жена обожавам да говоря, а в мъжка компания разговорите не са точно това, което очаквам.
В чисто битов план ежедневно от Царица се превръщам в слугиня, но аз обичам домакинската работа и това не ми тежи. Е, понякога яхвам метлата и се превръщам и в Баба Яга, но така е още по-приказно. :)
Как си разпределяте задълженията у дома с твоя съпруг?
Вкъщи нямаме само женски или само мъжки задължения. Помагаме си много. Съпругът ми е направо мъж-мечта в това отношение. Пере, чисти, пазарува, глади, простира, деца гледа (не само ги прави). Понякога и пред печката се вихри – прави уникални макарони на фурна и крем карамел! Аз пък познавам всички инструменти и мога да ги ползвам по предназначение. Единственият ми кусур е, че не мога да шофирам. Супер тандем сме си двамата.
Виж, децата са малко мързеливички – все трябва да ги подсещам и ръчкам да помогнат с това или онова. Понякога дори се цупят, което много ме изнервя. Но и аз не бях от особено трудолюбивите като малка, пък виж ме сега! :) Надявам се и те, като пораснат, да станат по-подредени и да помагат на съпругите си.
А остава ли ви време само за вас, за вас като двойка? Клиширано е това питане, но как поддържате огънчето? 
Айдеее, съсипахме захаросаната представа на хората за нас като идеално семейство! Не, шегувам се, разбира се. Знаеш ли, сетих се за една от най-любимите ми български песни – на Богдана Карадочева и Стефан Димитров „Остаряваме бавно“. И по-конкретно
Остави ги самички, тази вечер поне.
Ние имаме още колене рамене.
Ние имаме още свита в нас на кълбо
една зла, упорита, остаряла любов.
Все едно за нас е писана тази песен! Само дето любовта ни още не е остаряла (нищо че сме от 20 години заедно). Със съпруга ми продължаваме да се обичаме и помежду ни да има страст. Вкъщи е много трудно да останем насаме и да си обърнем достатъчно внимание, затова от време на време си открадваме по някой уикенд само за нас. Обожаваме да пътуваме, да откриваме нови места. Най-прекрасното е, че където и да отидем, винаги ни е толкова хубаво, романтично, емоционално, вълнуващо... Бягството от рутината прави интимната връзка по-силна и поддържа пламъчето в отношенията. Правим си и романтични изненади, малки подаръчета, разменяме си картички. Вечеря навън или просто разходка в парка също правят ежедневието различно и приятно. Но най-важното е, че и двамата имаме огромно чувство за хумор, което несъмнено допринася за добрите ни взаимоотношения, както и фактът, че много си говорим. За мен общуването между двама души е от ключово значение за стабилността и доверието във връзката.
И четирите ти момчета носят красиви имена, които започват с „Д“. Има ли някаква история зад този факт? 
Има, как да няма! Исках първият ни син да се казва Давид (като един от братята на цар Самуил), но съпругът ми каза, че иска той да кръсти първото ни дете. Избра името Денис. Съгласих се, но с уговорката вторият да се казва Давид. Така и стана. Когато се роди третото ни момченце обаче, постигането на консенсус беше мисия невъзможна. Мъжът ми се беше спрял на името Севар – хем на български кан, хем съставно от първите срички на двамата дядовци – Сергей и Васил. Аз пък се заинатих, че трябва отново да е с буквата Д като братята си. И не кое да е име с Д, а точно Девин, защото именно след една екскурзия до Девин забременях с него. Три дни бебчо стоя без име в родилното. Накрая жената от общината, която записва новородените, ми се скара, че е крайно време да се спрем на име. Постъпих абсолютно егоистично – кръстих го Девин. За четвъртия ни син отново нямахме единогласие. Затова възложихме задачата по избор на име на децата. Те твърдо настояваха и братчето им да е с Д и пет букви (до този момент не бях осъзнала, че и на тримата имената са с по пет букви). Та четвъртият е Дамян. Аз много харесвам тази съвкупност от имена, но за хората е доста трудно да запомнят кой кой е. Не че и ние с баща им не ги бъркаме от време на време. :)
А след това се отказа от тортите като бизнес, за да имаш повече време за семейството си, нали така? Знам, че единият ти син е искал да му обърнеш по-специално внимание една вечер, но ти си била заета с поръчка на торта и си го отпратила, а той ти е казал, че обичаш тортите повече от него. Какъв трябва според теб да е балансът за една жена между посвещаването й на семейството и на работата? Разбира се, че семейството е приоритет, но децата растат и е добре да виждат, че родителите им се развиват и са щастливи професионално. Мислиш ли, че ти си намерила този баланс в своя живот?
Да, точно това бе основната причина да се откажа от правенето на торти по поръчка. Както вече ти казах, за мен да бъда майка е призвание, най-голямата ми сбъдната мечта. Децата винаги са ми били и ще бъдат приоритет. Откакто приключих с тортите, минаха повече от пет години и нито за миг не съм съжалила, че взех това решение. Аз продължавам да създавам своите сладки творения, така че нищо не ми липсва. Изобщо нямам усещането, че съм жертвала едното за сметка на другото. Напротив – мисля, че намерих перфектния баланс и това ме прави истински щастлива, чувствам се пълноценна и удовлетворена.
По този повод сладокусниците загубиха, но пък бъдещите мами спечелиха с последния ти проект „Буболинче“. Разкажи за него и с какво те провокира да го стартираш и да го развиваш?
Любовта към децата – не само моите, но и всички останали. Тя е това, което ме провокира, мотивира и окрили да се впусна в новия проект. За съжаление нещата не се развиват точно така, както ми се иска. Не са много жените, които ми се доверяват. Причината е основно финансова. Бъдещите и настоящи майки предпочитат безплатните лекции и беседи, което е съвсем нормално. Но аз не се отказвам. Приятно ми е да споделям целия опит, който съм натрупала покрай бременностите, ражданията, отглеждането и възпитанието на децата. Разговорите с момичетата, които ми гостуват в ателието за родители, са толкова приятни и зареждащи. Първоначално стартирах с групи от по 4-5 момичета, но сега предпочитам индивидуалните срещи. Така мога да съм максимално полезна.
Разкажи ни за своя дом – как изглежда семейното ви гнездо, къде обичаш да изкарваш най-много време, какво мечтаеш да промениш и да го подобриш?
Живеем в апартамент малко над 100 кв. м. Казвам го, защото това е едно от нещата, които най-често вълнуват хората, като разберат, че имаме четири деца. Домът ни е доста амортизиран – все пак толкова момчета сме отгледали в него! Постоянно правим освежителни ремонти, но след най-малкия ни син стените са като картинна галерия – целите са изподраскани. Нямаме много мебели, защото обичам да е просторно. Нямаме и вътрешни врати – освен тези на двете бани. Стремя се винаги да е що-годе чисто и подредено, защото безпорядъкът ме изнервя. Обичам всяко кътче от дома ни, защото го усещам свое, защото ми е приятно и уютно. Обожавам сутрин да си пия кафето на балкона сред всички цветя, които садя всяка пролет. Цветята са сред най-големите ми страсти. Искам да живея в къща с огромна градина, в която да отглеждам най-различни растения, а сред тях да тичат на воля деца и кучета.
Какво мислиш за възрастта си? Не е ли най-добрата, на която си била досега? :)
Ооооо, няма възраст, която да не е била най-добрата! Поне засега. Аз обичам живота и винаги съм се радвала на това, което имам и което съм. С годините несъмнено съм станала по-мъдра, но това не ме е направило по-скучна. Запазила съм в себе си и детското, и лудото, и способността да фантазирам и мечтая. На 42 се чувствам по-силна, по-можеща и по-знаеща. Аз съм от жените, които не се страхуват да прибавят години. Старостта не ме плаши. Всъщност още ми е трудно да се определям като жена, предпочитам думата „момиче“. :)
Автор на началната фотография е Елена Карагьозова.
В списание "Рецепти за здраве", което излиза в четвъртък, може да откриете втората част от разговора с Буболинката и да разберете как се е научила да създава своите торти-шедьоври, какви истории седят зад направата им, коя е любимата торта в дома й и още много кулинарни тайни от сладката кухня на майсторката. Също така ще се насладите на няколко от изкусителните й рецепти. 
Кифлички с маслинова паста 
За направата на тези разкошно пухкави, вкусни и ароматни кифлички ще са ви нужни тесто за памук погача и готова маслинова паста.
Продукти за тестото:
400 мл прясно мляко
200 мл олио
650 г брашно + 5 с.л.
3 с.л. захар
1 кубче мая
1 с.л. сол
Начин на приготвяне:
1 В дълбока купа сипваме затопленото до телесна температура прясно мляко, 3 с.л. захар, 5 с.л. брашно и 1 кубче мая. Разбъркваме да стане на кашичка и оставяме за 15 минути на топличко да шупне.
2 Прибавяме и останалите продукти (солта, олиото и брашното - задължително пресято) и замесваме меко тесто.
3 Покриваме с кърпа купата и оставяме да втасва около час.
4 Разделяме тестото на две и разточваме на кръг или правоъгълник. Режем на триъгълници с основа около 10 см и дължина поне 20 см.
5 Намазваме всички триъгълници с маслинова паста и навиваме на малки кифлички, като започваме от основата на триъгълника към върха. (Може върху маслиновата паста, преди да навиете, да поръсите и ситно натрошено сиренце за повече вкус. )
6 Подреждаме в тавите за печене и оставяме да втасат отново - да набухнат двойно.
7 Мажем с яйце и печем на 180 градуса с вентилатор в предварително загрята фурна около 20-25 минути.
Малинови пастички 
За блата:
4 яйца
160 г кристална захар
100 г масло
100 г шоколад (за предпочитане готварски или натурален)
120 г брашно
20 г какао
1 пакетче ванилена захар
Начин на приготвяне:
1 В метална купа на водна баня разтопяваме едновременно маслото и шоколада, натрошен на парченца. Оставяме да се охлади леко.
2 В друга купа разбиваме четирите яйца (цели) със захарта до побеляване. Добре е яйцата да са със стайна температура, а не студени.
3 Добавяме охладената шоколадова смес, какаото, брашното и ванилията и разбъркваме леко на ръка до получаване на хомогенно тесто.
4 Разделяме на две равни части и изсипваме в правоъгълна сладкарска форма за печене, застлана с хартия и с намаслени стени.
5 Печем на 180 градуса в предварително загрята фурна за около 20 минути.
6 Изваждаме от формата и оставяме да се охлади върху решетка.
За крема:
500 г маскарпоне
100 г цеден йогурт
100 г захар
400 г заквасена сметана
пакетче желатин
пакетче разтворима напитка малина (тип степче)
7 Разбъркваме с миксера всичко накуп и разделяме на две равни части. Към едната прибавяме половината пакетче малина и бъркаме до пълното разтваряне.
8 На водна баня разтопяваме пакетче желатин, предварително накиснато за около 15 мин в 50 мл студена вода. Прибавяме желатина към двете половини крем поравно. Разбъркваме добре.
Приготвяне на шоколадовия ганаш:
9 В малка касеролка загряваме 400 мл сладкарска сметана на средно силен котлон.
10 Преди да кипне, прибавяме 200 грама натурален шоколад, нарязан на парченца. Разбъркваме енергично до получаването на лъскава шоколадова маса. Отнема няколко мин. Първоначално изглежда като пресечено, но с времето става хомогенна наситено шоколадова смес.
Сглобяване:
11 Във формата, в която сме пекли блатовете, поставяме първия блат. Заливаме с половината от ганаша, който трябва да е охладен. Прибираме за 15-20 минути в хладилника да постегне леко.
12 Вадим и отгоре изсипваме розовия крем (половината, в която сме разтворили прахчето малина). Заравняваме и поръсваме отгоре обилно с малини (за предпочитане пресни, а не замразени).
13 Отгоре внимателно изсипваме белия крем, така че да покрие всички малини.
14 Поставяме и втория блат и заливаме с останалата половина ганаш. Прибираме в хладилника отново.
15 През това време приготвяме малиновото желе. В малка касеролка сипваме 2 ч.ч. малини и 1 1/2 ч.ч. кристална захар. Слагаме на котлона да заври. Махаме и добавяме едно пакетче разтопен на водна баня желатин. Оставяме да се охлади и изсипваме върху вече стегналия ганаш.
16 Прибираме обратно в хладилника за 24 часа. Режем на правоъгълни пастички и декорираме с цели малинки.
Подсладете сетивата си с красотите на Буболинката и нахранете душата си с нейните истории на адрес https://bubolinkata.blogspot.bg. Ето само част от тях. 
Коментари (0)
Вашият коментар