Асен Блатечки: Като те удари любовта, всичко друго губи смисъл

Познаваме Асен Блатечки от малкия и големия екран и от театралната сцена. Някои може би го помнят и от телевизионния екран, когато беше водещ на една доста популярна игра.

Напоследък го тегли освен към актьорството и към режисирането. През 2017 година направи дебюта си като кинорежисьор с авторския филм "Бензин".
Преди да избухне пандемията, го гледахме в ролята на Атанас Буров в "Останалото е пепел". В него си партнира със своята любима Диляна Попова.

Съвсем скоро пък отново ще напомни за себе си от малкия екран във втория сезон на "Дяволското гърло".

Припомняме ви един наш разговор с него.

Асене, често попадаш в разни класации за най-сексапилен, харесван и магнетичен актьор. Как се отнасяш към това?

Вече не съм изненадан, защото през последните няколко години постоянно печеля подобни конкурси, с което се забавлявам. Неотдавна станах най-красивият българин. Представям си, ако ми сложат снимката някъде по света, където не знаят кой съм и с какво се занимавам, хората какво мнение ще си създадат за нашата нация. Най-красив, извинявай много, но е супернелепо (смее се).

Кой според теб може да се нарече красив българин?

Ники Илиев е красив мъж, Калин Врачански, Владо Карамазов. Имат изписана красота.

А себе си как определяш?

Аз съм си нормален. По-скоро съм грозен, отколкото красив.

Тренирал си плуване, хандбал, карате, сега с фитнес ли се поддържаш?

Най-много съм тренирал карате от това, което изреди, и сега спортувам. Моята професия го изисква. Инструментът, с който работя, е тялото и трябва да съм във форма. Но не съм маниак или културист, не взимам анаболи и стероиди, просто се поддържам. Ходя по 5-6 пъти на фитнес седмично, ако имам възможност и правя повече силови упражнения. Не обичам да бягам за здраве, тичането ми е най-тегаво.

Върху какво работиш в момента?

Последните години по-сериозно се занимавам с режисиране.

Справяш ли се със сработването на екипа, който режисираш?

Явно успявам. Гледам, че на репетициите всички са нахилени. На актьорите им е приятно да идват на работа и вечер като седнем в кръчмата, пак сме всички и никой не се цепи.

Как подбираш пиесите, които поставяш?

Искам, когато се занимавам с нещо, първо на мен да ми е интересно, да се забавлявам и хората, с които работя, да са ми приятни. А пиесите ги избирам да вълнуват първо мен и като ми харесат, ще се харесат и на хората, независимо дали са тъжни или смешни.

Наистина ли репетираш и играеш общо в 12-13 пиеси?

Между 10 и 15 са. Не ги бълнувам на сън, не бъркам текстове. Явно мозъкът ми е устроен така и като отида вечер в театъра, отварям правилното чекмедженце. Не полагам специални усилия.

Има ли отлив в театралните зали?

Няма, залите са препълнени навсякъде. Все ми се обаждат да запазвам билети, защото няма.

Какво държи “Вражалец” толкова дълго време в топкласацията на най-гледаните театрални постановки?

Става някаква истерия с този “Вражалец”. Причините са няколко. Едната е съставът - Любо Нейков, Димитър Рачков, Деси Бакърджиева, Светла Бонин и аз сме се събрали в едно. Второ - текстът е български, класика, разбираем за хората. Ние също се забавляваме, като играем представлението и това действа на публиката. Не го правим нарочно, става ни смешно. Ние се виждаме само на това представление, толкова сме заети, че нямаме време да се съберем и вечеряме някъде.

Много е важно. Когато се работи театрална постановка, взаимоотношенията се изграждат по-добре, когато хората пият кафе, вечерят заедно. На маса пак стигаме до разговори за работата.

Вярно ли е, че играеш балерина в някакво представление?

Преди повече от 10 години имах 8-9 роли в “Донеси ми главата на принца”. Едната беше на Снежанка, само че бях облечен в пачка и женско трико и беше супер смях как изглеждам с моите тренирани прасци и бедра.

Има ли значение дали си партнираш с прохождащи актьори, както беше в “Стъклен дом”, или със световни звезди в холивудски продукции?

Както можеш да научиш нещо от големите актьори и да си свериш часовника с тях, можеш да си гепиш други неща от абсолютно начинаещ актьор. Всяко поколение реагира по-различно, вълнува се от различни теми, има друга сетивност за света.

С кои световноизвестни актьори си работил?

С Антонио Бандерас, Горан Вишнич, Долф Лундгрен, Жан-Клод ван Дам, Уесли Снайпс, Робърт Непъл, който играе Ти Бек от “Бягство от затвора”. Заснел съм сигурно 50-60 американски филма.

Какви са ти впечатленията от Антонио Бандерас?

Той е уникален сладур. Изключително земен човек, когото харесвам още от “Десперадо”. С него снимахме сцена в “Кодът” с Морган Фрийман. За половин-един час свършихме работа по сцената, много бързо и леко и като си тръгвах, той дойде и прегръдки, целувки, едно разделяне, като че ли се познаваме от деца. Толкова готин и нормален човек. С най-големите не усещаш никаква дистанция в общуването.

На какво се учиш от героите, които играеш?

Никога не се уча от героите, които играя. Не е възможно да се напише роля, която да е по-плътна, пълнокръвна и качествена от който и да e човек. Колкото и гениално да са написани, e необходим актьор, който да им даде живот.

Изглеждаш лек характер, с когото се общува лесно. Какъв си, когато не си в настроение?

Не знам дали съм лек характер (смее се), но

когато не съм в настроение, ставам страшен чук.

С мен не може да се говори въобще. Хич не съм приятен, но за радост рядко ми се случва. И като ме питат кога съм изпадал в депресия, не мога да се сетя да съм бил някога.

Каква е разликата между любовта и влюбването?

Няма разлика. Любовта си е любов. Като те удари това нещо и всичко друго губи смисъл. Тя става най-важното нещо в живота и започва да те движи.

Имаш ли страхове за бъдещето на децата си?

За всяко поколение е имало изкушения под различна форма, въпросът е как ще бъде възпитано детето и до колко стойностен човек ще избере да стане, защото ти колкото и да го възпитаваш, в един момент то си поема пътя. Каквото има да става, ще става, пък аз ще помагам с каквото мога.