в област Базиликата. Градът е известен с друг вид къщи – саси – вкопани в пожълтелите варовикови скали или издигнати върху други къщи – трудно му хващаш края кое къде завършва и откъде започва другото.
До средата на XX век Матера си е била класически троглодитски град – като тези в Кападокия и другаде, където варовикът е в изобилие. Следвал е общата история на юга. Арабското присъствие в областта било сравнително кратко или поне много по-кратко от това в Сицилия. За сметка на това обаче Византия е господстала тук почти век и половина и останки от базилики, манастири и оцелели стенописи могат да се видят често. Тиражира се историята, че Матера се свързана с имената на режисьора Франсис Копола и племенника му Никълъс Нейдж. Истината е, че дядото на Копола е от района, но не от самия град Матера, а от Берналда, за която ще разказвам по-късно. Матера обаче е снимачната площадка на филма «Страстите Христови» на Мел Гибсън, та вероятно заради това привлича много народ.
Площадът е пълен преди всичко с туристи (много франсета, бреййй!). После всеки си поема по свой начин в стария матерски град, който радва окото с разположението и майсторлъка си. Разходката ни не трае дълго, правим няколко панорамни снимки «отгоре надолу», а после «отдолу нагоре», кръстосваме набързо тесните улички и поемаме отново на път. 
Калабрийските пътища и гледки очароват – зелени планини, градчета и селца, кацнали на високото. Някак си не бях подготвена за тези диви и прекрасни гледки. Подминаваме Алтомонте, Козенца и сприраме за кратко едва в симпатичното градче Пицо, намиращо се в северната част на прекрасния залив Санта Еуфемия на Тиренско море. Заливът се простира до една от перлите на калабрийската Валенция (една от петте области на Калабрия – Вибо Валентиа, която местине наричат Валенция) – Тропеа.
Пицо, Замброне и Тропеа
Пицо
е крайбрежно градче, през самия център на което минава пътят към Тропеа. Къщите са построени върху високи крайбрежни скали и образуват с тях такова органично единство, че започваш да гледаш на постройките като на растения с вековни варовикови корени.
Продължаваме към хотела, който сме резервирали на половин цена през букинг.ком в селото Замброне. Представлява семейно бунгало с просторна стая, кухня, тераса и условия за юнашки градински партита. Очаква ни бутилка вино „Малвазия” – едно от най-сладките десертни сицилиански вина. Кактусите в градината са огромни и прекрасни и служат като естествени паравани между бунгалата. Морето е на една крачка, а в близката далечина се виждат къщите на Тропеа и лекият дим, изилизащ от кратера на активния вулкан Стромболи.
Заедно със залеза на слънцето потегляме към Тропеа,
където имаме среща с млада и симпатична двойка от каучсърфинга. Много се надяваме да заснемем уникалния бряг на града «трофей» и построената на миниатюрно скалисто островче църква Санта Мария дел’Изола. Според легендата Херкулес е пренесъл скалите, върху които е построен градът, от Испания. 
С младежите се срещаме на площада в центъра и тръгваме на разходка. Любуваме се на брега отвисоко, после потъваме в тесните улички с изобилие от аристократични къщи – палаци (50-60 според нашите водачи). Повечето от тези тежки барокови къщи са занемарени и изглеждат необитавани. Собствениците им не ги продават, но и не ги обновяват. Това допринася нощната улична атмосфера да е малко мрачна, за да не кажа зловеща, но светлините на уличните лампи и тези, идващи от заведенията за хранене, са достатъчни, за да не се препъваме докато ходим. Спираме пред няколко катедрали, но най-много се застояваме пред църквата с Мадоната от Румъния. Говори се, че тя е покровителка на града още от Византийско време. Николо разказва, че последното чудо, свързано с Мадоната, станало през Втората световна война, когато хвърлените там бомби не избухнали и хората, укрили се в храма, оцелели невредими.
Един архитектурен детайл започва да ми се натрапва – вратите на много от сградите са обградени от каменни арки с пищна декорация на централния ключов камък. Такива врати щях да виждам навсякъде в южна Италия и Сицилия.
Коментари (0)
Вашият коментар