Детският фотограф Елена Карагьозова: Всичко е възможно, ако има кой да вярва в теб (галерия)

От Mila.bg

Когато напишете в Google "детска фотография", излизат над 6 милиона резултата. Когато Елена Карагьозова прави първите снимки на дъщеря си с малко фотоапаратче, сигурно не са били по-малко. Последното, за което тя мечтае тогава, е да бъде призната за един от най-добрите детски фотографи в България.

Елена е завършила икономика и след като ражда три деца, си представя, че ще остане като домакиня у дома да се грижи за тях. Като много други майки публикува снимки на децата из разни форуми и е убедена, че това е най-високата сцена, на която ще попадне. Докато другите майки не започват да я упрекват, че не може да участва в техните конкурси, защото е професионалист. Тогава Елена все още не е професионалист, но стъпка по стъпка усъвършенства уменията си и превръща моженето си във вдъхновяваща история. Днес хора от всички краища на България, а също и от чужбина, пътуват всяка седмица, за да бъдат снимани от Елена Карагьозова. Нейни кадри покоряват световни конкурси, а от професионалното американско списание TedMag искат интервю от нея с думите "Нашите читатели са запознати с творчеството ви." За Елена този успех все не е достатъчен. През последните години тя и мъжът й вдигат студио, каквото вероятно няма никъде другаде по света. Идеите са нейни, а изпълнението - негово. Проектът е уникален и нито един интериорен дизайнер не посмява да се наеме с него. За Елена обаче няма невъзможни цели. "Защото като малка нямах", казва тя. "Защото имам дислексия и въпреки това стигнах до всичките си мечти", допълва. "Защото кара децата ми да ме гледат с очи, пълни с гордост..."

Запалва се по фотографията, снимайки децата у дома с малко непрофесионално апаратче. Днес е един от най-търсените детски фотографи у нас, а за сесии при нея идват и хора от чужбина.

- Елена, как започна твоят флирт с фотоапарата?

- Учила съм международен туризъм, но никога не съм работила по професията си. Останах си майка домакиня и фотографията влезе в живота ми покрай децата. Започнах да снимам първата ми дъщеря и забелязах, че не просто снимам, а режисирам сцени. В един момент малкият фотоапарат се оказа недостатъчен и съпругът ми ми подари първия огледално-рефлексен фотоапарат. Така започна всичко.

- Тоест ти намери професията и призванието у дома?

- Така се получи. Даже във форума на майките участвах в конкурси, в които постоянно ме дисквалифицираха, защото мислеха, че съм професионалист. Започнах да отделям голяма част от всекидневието си за това да разглеждам снимки, да чета за фотография и да се интересувам от децата като цяло. Когато бях бременна с третата ми дъщеря, започнах да изработвам вече и аксесоари, които бяха необходими при снимките. Бях направила за 9 месеца около 60 шапки, 20 рокли и какво ли още не. Гледах чужди семинари как се снимат новородени, у нас все още нямаше много информация. Когато Андреа се роди, всеки ден по няколко часа й правех снимки и тренирах с нея, после роди приятелката ми и продължих и с нейното бебе. Виждайки снимките, които показвах в интернет, започнаха да звънят приятелки, познати, техни приятели. В един момент натрупах толкова апаратура и аксесоари, че вече нямаше къде да ги държа. Направих домашно студио в едно свободно помещение в Асеновград и пренесох нещата там. Пътувах всяка събота и неделя в продължение на 6 години и снимах по 12 часа на ден. Забелязах, че хората идват неподготвени, а за да се получат красиви снимки, са необходими дрехи, аксесоари. Започнах да купувам и шия неща. В един момент вече не можех да смогна да снимам всички желаещи.

Често вижда през обектива здравословни проблеми у децата и изпраща родителите на консултации.

- И тези хора се стичаха от всички краища на България към Асеновград, за да снимаш тях и децата им?

- Да и мястото вече не ми стигаше. Ставаше все по-трудно да реализирам идеите си. Реших да се разширя - направих още една стая. До тази година снимах там, но и това пространство започна да ми отеснява. В този момент съпругът ми реши да ме изненада с проект за ново студио с площ от 580 квадрата. Подготвяхме го няколко години, като през цялото време трупах идеи за интериор. В едни момент имах толкова много визии, че площта не ми стигаше да реализирам всичко. Допитах се и до интериорни дизайнери в началото, но никой от тях не посмя да се захване с толкова голям проект. Всички казаха, че такова нещо не е правено и че нямат опит в проектиране на фотостудио.

- Дали някъде по света има толкова голямо студио за детска фотография заедно с аксесоарите, дрехите, многобройните сетове?

- Търсих информация в световен план и се оказа, че дори най-големите детски фотографи снимат в малки наети помещения, в разни халета, гаражи и складове и поне досега не срещнах да има такова нещо някъде другаде по света.

Студиото на Елена Карагьозова е уникално за света - на площ от 580 квадрата са построени няколко вида сетове, специални помещения за новородени, гардеробни, детски кът и т.н. В момента Ели и съпругът й работят по градината, която ще предложи още красиви фонове за снимките, както и забава за малките и големи гости на фотографката

- Още по-невероятно е, че си го направила сама!

- Когато разбрах, че няма да може да ми помогне специалист и ще трябва сама да реша как да изглежда и кое къде да се намира, реших да импровизирам. Трябваше да имам офисна част, стая за новородени, която да затоплям до необходимата температура, гардеробна за всички дрехи и аксесоари, няколко чакални, детски кът за игра, склад и място за избор на снимки. Гордея се, че днес студиото изглежда точно както желаех. Трудно ще е да се обслужва, изисква голям персонал от хора, защото площта е огромна, а ние сме само две. От 4 години имам асистентка - моя близка приятелка от детството, която веднъж дойде да ме види, запали се и до ден днешен работим заедно. Тя може да рисува и ми помага с голяма част от фоновете. Повечето са авторски, за да се отличаваме от останалите. Двете рисуваме, аз довършвам с фотошоп, снимам детайли, които след това отпечатвам и т.н. - всичко в името на това да съм различна. С аксесоарите също е сложно, защото клиентите често искат да си тръгнат с тях и аз все трябва да набавям нови. Старая се повечето неща в студиото да са ръчно изработени с лично отношение и много любов.

Елена, съпругът й Атанас Карагьозов и трите им дъщери - Ана-Мария, Ивайла и Андреа, снимки Елена Карагьозова

- Студиото, което си създала в Асеновград, изглежда като проект на екип от професионалисти, както и всяка твоя фотосесия. Ти не само правиш всичко сама, ами си и самоука. Какви качества се изискват, за да тръгнеш от домашни снимки на своето дете до най-голямото може би в света студио за детска фотография?

- Любопитство и желание да се развиваш. Всичко тръгва от моето детство. До 12-13-годишна възраст живеехме в малка кирпичена къщичка в Асеновград. А най-хубавите времена бяха, когато спираше токът, всички сядахме вкъщи и дядо ни разказваше истории. Другите деца живееха в по-модерни жилища, но всички идваха у нас, защото този уют го нямаше никъде. Дълго време нямахме дори баня и ходехме на обществена.

Това да нямаш те подтиква да се развиваш

Освен това дядо ми беше шивач, а аз от малка съм любопитна и се учех от него да шия и избработвам различни неща. Моят чичо е известният кинорежисьор Петър Каишев и от него съм наследила уменията да режисирам сцени. А родителите ми изискваха от мен да помагам доста вкъщи. Участвала съм в дейности, които много възрастни хора нямат идея как се случват - домакинска, селскостопанска, строителна и всякакъв друг тип дейност. Мога да направя от нищо нещо. Винаги се стремя първо сама да се справя, а чак след това търся специалист. Ако го открия, наблюдавам какво как прави и защо.