Напишете дума/думи за търсене

Ти, звездата

Разхвърляни мисли и един лист хартия

Разхвърляни мисли и един лист хартия

Това е, което имам. Една разхвърляна стая, разхвърляни мисли и един лист хартия. Почти без въображение аз съм тук – в моя свят. Той е достатъчно разбъркан – в единия край боклуци и непотребни идеи,

За слънчевите дни и бурите, без които не  може(м)

За слънчевите дни и бурите, без които не може(м)

Има два типа хора - такива, на които нещата им се получават без много усилия и с повечко късмет, и такива, които трябва да се потрудят малко повече, преди да се порадват на успеха.

Защо момичетата искат да се татуират

Защо момичетата искат да се татуират

„…Станчице треперушчице, как да се дваминка взьомнеме, га си още мъничка, нима мож коща да въртиш, нима мож чедо да гледаш? Юначе лудо и младо, и пиленца са мънички, сами си вият гнездата.

Обичам бавното щастие

Обичам бавното щастие

Хей ти. Готова съм. В режим „благодат” съм. Вървя по света и си взимам, към каквото мe тегли. Сякаш пазарувам от магазина на живота нежно, изобилно и без да му мисля.

Атаката е най-добрата защита

Атаката е най-добрата защита

Позната ли ви е ситуацията, когато някой винаги е недоволен от това, което правите, или от начина, по който го правите? Когато това обхване не просто „къде си събуваме обувките след работа“ или „как

Търся спешно мъж под наем за Свети Валентин

Търся спешно мъж под наем за Свети Валентин

На мен Свети Валентин малко започна да ми става досаден. Досадно сладникав, досадно преекспониран или разиграван по училищата. Досадно ми е дори да страдам, че „нямам половинка за Свети Валентин“.

Къде е G точката на България?

Къде е G точката на България?

Удивително е колко талантливи и реализирани българи се завърнаха от странство и дойдоха да работят в България. Основаха школи, трупи, работилници, фирми, ферми,

Любовта не е приспивна песен

Любовта не е приспивна песен

Раждаме се, за да я познаем. Цял живот я търсим, без да знаем защо. Вади ни от релси, а ние неистово искаме да се върнем обратно в коловоза. Всички творци се вдъхновяват от нея,

Понякога искам да разбера защо Бог е написал тази приказка

Понякога искам да разбера защо Бог е написал тази приказка

Понякога сякаш съм нетърпелива да знам какво ще се случи. Като малко дете, което иска да му прочетат бързо-бързо края на приказката, защото е толкова емоционално и не може да чака.

Сънят, който може да се случи

Сънят, който може да се случи

Гледах през прозореца слънцето, което бавно събуждаше малките сънливи улички, които все още спокойно спяха в студената утрин. На перваза на прозореца бяха кацнали два цветни синигера,

Дишам, вампирски обичам

Дишам, вампирски обичам

Дишам вампирски силно обичам и ада и рая достигам далече в безкрая нощем ми дават крила с тях в безтегловност летя розите в сън ме прегръщат при тебе отново ме връщат в аромата познавам греха ни този,

На какво ме научи моето дете

На какво ме научи моето дете

Дъщеря ми започна да ми преподава уроци още преди да се роди. Може би най-първият урок дойде, когато осъзнах, че ще ставам родител и каквото и да излезе, връщане назад няма,

Името ти известно ми е само

Името ти известно ми е само

Името ти известно ми е само. Възраст, интереси - за мене са загадка. Срещнахме се на курса в късен следобяд, навън валеше - подаде ми чадър (придвидливо яке с качулка имаш си),

Ще те срещна отново...

Ще те срещна отново...

Един ден ще те намеря, знам. И ще бъдем заедно. Така, както съм те сънувала. Така, както съм мечтала за теб. Извън оковите на времето, пространството и ограниченията. Само двамата.

Епична ли е несподелената любов?

Епична ли е несподелената любов?

Откакто се помня, слушам и чета истории за това колко силна, могъща и невероятна била несподелената любов. Как, когато животът не ти даде шанс с някого, тогава и само тогава това e любов.

Дай ми криле и аз ще ти донеса звезда

Дай ми криле и аз ще ти донеса звезда

Чух тези думи преди около година. Тогава не успях да ги осмисля. Харесаха ми, но не задълбах в размисли какво си искал ми кажеш. Днес, година по-късно,

Да вярваш в невъзможното

Да вярваш в невъзможното

Да вярваш в невъзможното. Да вярваш в онази незабележима за останалите промяна, но крещящо видима за теб. Да вярваш, че соленото море няма да ти залюти на очите.

X