Понякога в желанието си да бъдем готини и свободомислещи родители ние започваме да даваме прекалена автономност на нашите хлапета и дори да ги третираме като свои връстници. Споделяме с тях подробности от интимния ни живот, караме ги да правят трудни избори сами и поставяме върху раменете им отговорности, за които те все още не са готови.
Д-р Джонсън от университета в Мисури предупреждава, че хората, които се отнасят към своите деца в тийнейджърска възраст като възрастни, не са справедливи с тях и ги излагат на риск от провал и създаване на комплекси. Делегирането на задължения към пуберите трябва да се случва съобразно степента на тяхното съзряване. Разбира се, те не бива да бъдат щадени и да им даваме с лъжичка в устата до постъпване в университета, но и не бива да бъдат надценявани, защото в случай на поредица от провали може да се сдобият с трайни комплекси. Да речем, в семейството се ражда бебе. Родителите считат тийна за достатъчно голям, за да може не само да сменя пелени, но и да се грижи с часове за малкия си брат или сестра. И той наистина се справя до един момент, в който бебето вдига висока температура. Тийнейджърът се паникьосва и започва да ви търси на пожар. Докато обаче вие успеете да се приберете у дома, му давате напътствия по телефона какво да направи. Да намери течния аналгин, да потопи крачетата на бебето във вода с оцет и да не забрави да постави компрес на челцето. В това време бебето се скъсва от рев, а вашето пораснало дете... от страх. От този момент нататък вашият голям син или дъщеря с право ще ви откаже да гледа братчето или сестричето си, докато вие сте далеч. Ако вие приемете този отказ, това е равно на признание, че той/тя не се е справил/а. Че се е провалил/а в това да се грижи за невръстното хлапе. Ако пък му кажете, че нищо толкова не се е случило и може отново да бъде детегледач/ка, обричате тийна на постоянна тревога. Той/тя така или иначе не спира да се тревожи за разни неща - наистина ли искате да сте причина главата му/й да гръмне от притеснения?! В случая с малкото бебе те са напълно основателни и ако вие не проявите разбиране към страховете му, давате знак на тийнейджъра, че не ви пука за чувствата му.
Учете тийна да носи отговорност, но не си мислете, че като го пуснете на дълбокото, ще се научи да плува. Защото, ако в началото нагълта вода и започне да се дави, може да получи сериозни съмнения относно собствените си способности, както и купища фобии. Винаги отчитайте какво може да се случи в ситуацията, в която поставяте детето си. Това е вашата отговорност - да сте преценили рисковете и да не ги надвишавате. Дали ако го изпратите да носи кора с яйца до съседката има риск? Има, разбира се. Като нищо ще събирате жълтъци и черупки по стълбите. Но не е нещо фатално и е малко вероятно някой да пострада при такъв инцидент, така че рискът е съвсем премерен. Дали обаче ако изпратите вашия син или дъщеря с 5000 лв до туристическата агенция, за да плати семейната ваканция, рискът е също толкова премерен? Ами не, за съжаление не е, защото ако някой пресрещне детето ви и го пребие, за да го обере, смелите ви възпитателни методи мигом се превръщат в глупави и безотговорни.
Колкото и голямо да изглежда вече отрочето ви, вие не бива да се заблуждавате, че емоционално то е също така зряло, както изглежда физически. Те ще ви повтарят, че нямат нужда от вас, от помощта ви, че са големи и могат да се справят сами, но психолозите са категорични, че тийнейджърите не само имат нужда от своите родители също толкова, колкото и винаги досега, но и продължават да функционират по-добре при ясни структура и правила: кой за какво се грижи вкъщи, какви са техните задължения, доколко могат да разтягат правати си и т.н. Те в момента изграждат своя почерк на поведение, структурират отношението си към почти всичко в живота си и се учат как да се пазят, как да бъдат по-харесвани, как да приемат нещата, които са трудни за приемане, как да се напасват към ситуации и хора. Вие продължавате да сте техните основни учители и ако се държите към тях, сякаш вече са научени, вие не им позволявате да преминат необходимия път на своето съзряване. Да речем, тийнът е разочарован от приятел. Овесил е носа вкъщи, не иска да излиза, слуша тежка музика и се налива с газирани напитки. Вие влизате в стаята му, чувате историята и отсичате: "Ти си си виновен! Допуснал си този човек прекалено близо и сам си виновен, че той те изпорти! Нима не знаеше, че ще стане така?!" Ами не, не е знаел, а и дори да е подозирал, вие по този начин създавате от проблема му нов проблем, а именно че е постъпил като глупак. Не че трябва да му подавате кърпички до полунощ и да попивате сълзите на разочарованието, но не казвайте на тийна, че е трябвало да знае какво ще се случи. Проявете пълно разбиране към ситуацията и най-добре разкажете на пубера и за някое свое разочарование, когато сте били на неговата възраст. Нека знае, че вие също сте грешали, а след това поговорете за начините да се справи с това предателство. Не си мислете, че го разглезвате, ако не се държите строго и без съчувствие. Напротив - той/тя има нужда от опората ви. Както и от увереността, която може да му дадете само вие, че ще се справи със ситуацията.
taka e