Винаги след фестивала в Кан се пренареждат част от филмовите заглавия, които може да влязат в надпреварата за "Оскар". Миналогодишната селекция на форума във франция включваше "Сантиментална стойност" на Йоаким Триер и "Тайният агент". В по-ранните издания там преминаха заглавия като "Анора" и "Емилия Перез". BBC подрежда продукциите, които имат шанс да продължат тази тенденция.
Fjord/Фиорд
"Фиорд" на Кристиан Мунджиу спечели „Златна палма". Завладяващата драма засяга изключително актуална тема. Себастиан Стан и Ренате Райнсве играят евангелистко семейство, което се мести от Румъния в Норвегия и е обвинено в насилие над децата си, защото родителите използват шамари като метод за възпитание. Филмът се превръща в сблъсък между християнството и светския свят, между консервативната традиция и либералния прогресивизъм. Темата със сигурност ще накара членовете на Академията да говорят и да гласуват.
„Club Kid"
Тази година в Кан почти липсваха американски филми, но един от тях се превърна в безспорен фаворит на фестивала, продължава още изданието. Написан и режисиран от звездата си Джордан Фърстман („I Love LA"), „Club Kid" разказва бурната история на парти маниак, чийто живот се преобръща, когато среща 10-годишния си син, за чието съществуване не е подозирал. Филмът вече е наричан тазгодишният отговор на "Анора", и не без причина. Освен че има същия продуцент Алекс Коко, това е шумна, дръзка и язвително смешна независима комедия, развиваща се в Ню Йорк, но едновременно с това и изненадващо сърдечна. Вероятно няма да спечели „Оскар" за най-добър филм, както "Анора", но със сигурност може да се озове сред номинираните.
„La Bola Negra"
С мащабния си размах, пищните исторически детайли, силната емоционалност и литературната си амбиция тази испанска сага отметва много от критериите за филм, който Академията би харесала. Режисиран от Хавиер Калво и Хавиер Амброси (известни като Los Javis), филмът прескача между три различни сюжетни линии - две през 30-те години и една през 2017 г., за да покаже как еднополовите връзки са били изтривани от испанската история. Военните сцени напомнят за „Английският пациент" и „Мандолината на капитан Корели", а появата на Пенелопе Крус и Глен Клоуз със сигурност ще привлекат вниманието на Холивуд.
„Soudain" / "Внезапно"
"Карай колата ми" на Рюсуке Хамагучи спечели „Оскар" за най-добър международен филм през 2022 г. и беше номиниран и за най-добър филм. Новата му драма може да повтори този успех. Действието основно се развива в Париж, където героинята на Виржини Ефира - отдаден директор на дом за възрастни хора, среща японски драматург с терминален рак, изигран от Тао Окамото. "Внезапно" е дълъг над три часа и включва дори половинчасова лекция за демографските последици от капитализма, така че не е лесно кино. Но зрителите, които останат до края, вероятно ще си тръгнат разплакани.
„The Man I Love"
След „Бохемска рапсодия", за който спечели „Оскар" през 2019 г., Рами Малек рядко е получавал роля, която да привлича вниманието на наградните гласоподаватели. „The Man I Love" обаче е точно такава. Има известна прилика с „Бохемска рапсодия", защото Малек отново играе харизматичен гей певец, болен от СПИН, но този път героят му Джими Джордж няма нищо общо със световна рок звезда. В деликатната независима драма на Айра Сакс той е част от приятелска трупа, поставяща офбродуейски спектакъл в края на 80-те години в Ню Йорк. Филмът разчита на крехкостта и уязвимостта на героя, докато неговият партньор и сестра му осъзнават, че това може да е последният му миг под прожекторите.
„Notre Salut"
Проницателната драма на Еманюел Мар е биографичен разказ за собствения му прадядо Анри Мар. След като германците окупират Франция по време на Втората световна война, амбициозният Анри успява да си осигури бюрократична позиция във Вишисткия режим на маршал Петен. Той вижда себе си като патриот, който помага за възстановяването на Франция чрез модерни управленски идеи. Фактът, че сътрудничи на нацистите и подпомага депортирането на евреи към смъртта им, сякаш не го тревожи особено. Естествените актьорски изпълнения, интимната камера и музикалните акценти от 80-те подчертават една тревожна идея, че най-ужасяващите режими често се крепят на напълно обикновени хора.
„El ser querido"
Академията традиционно има слабост към филми за киното, а този е едно от най-силните попълнения в жанра напоследък. Хавиер Бардем е в блестяща форма като прочут режисьор, който кани собствената си дъщеря да участва в историческия му епос „Desert". Тя е благодарна за възможността, но по време на снимките разбира, че той е също толкова избухлив към нея, колкото и към останалите. Има известни прилики със "Сантиментална стойност" заради отношенията баща-дъщеря, но образът на Бардем е достатъчно силен и оригинален, за да му донесе сериозно внимание от Академията.
„Moulin"
Ласло Немеш е добре познат със „Синът на Саул", който спечели „Оскар" за чуждоезичен филм през 2016 г. Новият му проект отново се връща към Втората световна война. „Moulin" разказва истинската история на Жан Мулен - лидер на Френската съпротива, арестуван в Лион и разпитван от жестокия офицер от Гестапо Клаус Барби. С две впечатляващи централни роли филмът едновременно работи като мрачен шпионски трилър, като изследване на злото и като тих, но силен поклон пред героизма.
Minotaur/"Минотавър"
Два от предишните филми на Андрей Звягинцев вече са били номинирани за „Оскар", но нито един не е бил толкова увлекателен и достъпен като "Минотавър", пише още BBC- Това е нов прочит на „Невярната съпруга" на Клод Шаброл от 1969 г., по-късно адаптиран и в Холивуд като "Изневяра". Историята проследява бизнесмен, който открива, че съпругата му има афера. На повърхността филмът е напрегнат криминален трилър в духа на Хичкок, но Звягинцев добавя и силен политически пласт, като пренася действието в съвременна Русия. Героят му е олигарх, живеещ в разкош, докато неговите служители са изпращани да воюват в Украйна.
Коментари (0)
Вашият коментар