Да даваме ли на кучето да се качва на леглото и дивана

Един от най-честите въпроси, които стопаните задават още в първите месеци след появата на куче у дома, е дали да му позволят да се качва на дивана и леглото. Темата обикновено предизвиква разгорещени спорове. Едни са убедени, че кучето трябва да има достъп навсякъде, защото е част от семейството. Други смятат, че меката мебел е територия само за хората и всяко изключение води до проблеми с дисциплината.

Истината, както често се случва в работата с кучета, не е нито в едната крайност, нито в другата.

Не съществува универсално правило, което да е правилно за всички кучета и всички семейства. По-важният въпрос не е дали кучето се качва на дивана, а при какви условия го прави.

Когато едно куче живее в дома ни, то естествено търси близост.

Меките повърхности задържат миризмата на стопанина, осигуряват комфорт и създават усещане за сигурност. За много кучета диванът не е символ на власт или доминация, а просто най-удобното място в жилището. Именно затова достъпът до мебелите сам по себе си не превръща кучето в непослушен или проблемен домашен любимец.

Проблемите започват, когато липсват ясни правила.

Ако кучето може да се качва когато пожелае, но понякога бива гонено, а друг път гушкано и поощрявано, то неизбежно се обърква. За него няма значение дали причината е чист диван, нова покривка или гости у дома. То просто не разбира защо вчера е било добре дошло на леглото, а днес не е.

Затова най-здравословният подход е разрешението да бъде свързано с покана.

Кучето не решава само кога да се качи, а изчаква стопанинът да го покани. Така диванът и леглото остават ресурс, който хората контролират спокойно и последователно, без наказания и конфликти.

Обучението обикновено е по-лесно, отколкото мнозина очакват.

Първо се избира дума или жест, който означава „можеш да се качиш". След това кучето се насърчава да се качи и получава похвала. Не по-малко важно е да научи и обратната команда – например „слез". Когато слезе доброволно, също получава награда. Така то разбира, че качването и слизането са част от една и съща игра с ясни правила.

Тук много стопани допускат една често срещана грешка.

Те учат кучето да се качва, но не и да слиза. В резултат се стига до ситуации, в които кучето отказва да освободи мястото си, ръмжи при опит да бъде преместено или просто се преструва, че не чува. Всъщност проблемът не е в дивана, а в липсата на предварително изградени граници.

Има случаи, в които достъпът до леглото и дивана е добре временно да бъде ограничен.

Например при новоосиновено куче, което тепърва свиква с дома и още няма изградени навици. В началото е полезно то първо да научи основните правила за живот в семейството, да изгради спокойствие и предвидимост, а след това постепенно да получава повече свобода.

Същото важи и за кучета с проблеми в контрола на ресурсите.

Ако животното пази играчки, храна или любими места за почивка, качването на леглото може да засили конфликтите. В такива ситуации е разумно първо да се работи върху поведението с помощта на квалифициран треньор или поведенчески специалист, а чак след това да се преценява дали достъпът до мебелите е подходящ.

От друга страна, има семейства, за които споделеното място на дивана е част от ежедневната близост.

За възрастни кучета, за по-чувствителни животни или просто за любимци, които обичат физическия контакт, това може да бъде чудесен начин за укрепване на връзката със стопанина. Ако кучето е спокойно, умее да изпълнява команди и уважава поставените граници, няма поведенческа причина достъпът до мебелите да бъде забраняван.

Важно е обаче да мислим и за практическата страна.

Големите породи могат да натоварват ставите си при постоянно скачане върху високи мебели. При кучета с ортопедични проблеми, дископатии или напреднала възраст качването и слизането понякога носи повече рискове, отколкото удоволствие. В такива случаи стъпалца, рампи или специално обособено удобно легло често са по-доброто решение.

В крайна сметка въпросът не е дали кучето трябва да се качва на дивана и леглото. Въпросът е дали в дома има ясни, последователни правила, които всички спазват. Кучетата не се чувстват по-щастливи от липсата на граници. Те се чувстват по-спокойни, когато знаят какво се очаква от тях.

А ако все още се колебаете дали да кажете „да" на дивана, задайте си един прост въпрос: ще бъдете ли съгласни кучето да се качва там и след пет години, когато е мокро от разходка, сменя козината си или тежи с двадесет килограма повече? Ако отговорът е „да", научете го да го прави по покана. Ако отговорът е „не", по-добре въведете правилото още от първия ден. Защото при кучетата последователността винаги е по-важна от самото правило.