Защо не бива кучето да яде от масата и как да го отучим

В определени случаи почти всеки стопанин познава добре домашния си любимец. Сядате да вечеряте, а до вас се появява чифт големи, тъжни очи. Погледът е толкова красноречив, че човек започва да се чувства виновен за всяка хапка, която слага в устата си. Следва едно малко парченце сирене, после късче месо, после още едно „само този път". И неусетно кучето вече е убедено, че всяко хранене е общо събитие.

На пръв поглед това изглежда безобидно, дори мило.

Но навикът кучето да получава храна от масата е един от онези дребни компромиси, които с времето могат да създадат сериозни проблеми, както у дома, така и навън.

Когато кучето свикне да приема храна от човешка ръка без да се замисля, то постепенно губи способността да бъде избирателно. Започва да възприема всяко подадено или намерено парче храна като потенциална награда. А това е опасен модел на поведение.

За съжаление, не всички хора обичат животните.

В много населени места периодично се появяват сигнали за разхвърляни отровни примамки, отровени колбаси, месо с токсични вещества или други опасни примеси. Понякога става дума за умишлени действия, друг път за препарати срещу гризачи или вредители, оставени на места, достъпни за животни. Куче, което е научено да поглъща всичко, което намери, е много по-застрашено в подобни ситуации.

Разбира се, опасностите не свършват с отровите.

По улиците често има развалена храна, остатъци от пикници, кости, опаковки и отпадъци. Някои от тях могат да причинят стомашни разстройства, чревни запушвания, наранявания на храносмилателния тракт или сериозни интоксикации. Само една погълната пилешка кост или парче развалено месо понякога е достатъчно, за да се стигне до спешно посещение във ветеринарна клиника.

Навикът да се храни от масата носи и други последствия, които често остават незабелязани.

Много кучета започват да просят постоянно, да обикалят около масата по време на хранене, да бутат хората с муцуна или да се опитват да откраднат храна, когато никой не гледа. Някои стават толкова настойчиви, че семейните вечери започват да се въртят около опитите кучето да бъде държано далеч от масата.

Проблемът е, че кучето не прави разлика между позволеното парченце шунка и забраненото парче храна на тротоара. От негова гледна точка правилото е едно и също – намерената храна е за ядене.

Именно затова обучението започва вкъщи.

Една от най-важните задачи е кучето да разбере, че храната, която не му принадлежи, не е автоматично достъпна. Това не означава да се създава страх или напрежение около храненето. Напротив. Целта е животното спокойно да научи, че винаги има по-добра награда за това да изчака разрешение.

Много стопани се изненадват колко ефективно работи този принцип. Вместо постоянно да казват „Не!" и да отблъскват кучето от масата, те започват да награждават спокойното поведение. Кучето получава внимание и лакомство, когато лежи на мястото си, а не когато се опитва да достигне чинията. Така постепенно разбира, че търпението носи повече ползи от настойчивостта.

Особено важно е да се упражнява така нареченият самоконтрол.

Това е способността на кучето да види храна и въпреки това да не я вземе веднага. Започва се с лесни упражнения у дома – лакомство на пода, което може да бъде взето само след разрешение. След това тренировките постепенно стават по-сложни и се пренасят на различни места.

Тези упражнения може да изглеждат като обикновена игра, но всъщност изграждат умение, което един ден може да спаси живота на кучето. Животно, което е свикнало да чака сигнал от стопанина, има много по-голям шанс да подмине подозрително парче храна на улицата.

Разбира се, не бива да разчитаме само на обучението.

Дори най-добре възпитаното куче може да сгреши в неочаквана ситуация. Затова по време на разходки е важно да следим какво има около нас, да наблюдаваме поведението на кучето и да реагираме навреме. Обучението не заменя отговорността на стопанина, а я допълва.

Добре е също всички членове на семейството да следват едни и същи правила.

Ако един човек забранява хранене от масата, а друг редовно подава остатъци под нея, кучето получава противоречиви сигнали. А както при всички други аспекти от възпитанието, непоследователността обърква много повече от самото правило.

В крайна сметка отказът от храна не е просто въпрос на добро възпитание. Това е въпрос на безопасност. Кучето не се ражда с умението да различава опасната от безопасната храна. То се учи от нас какво да взема и какво да подминава.

И ако има навик, който си струва да изградим още от първите месеци, това е именно този да не посяга към всяка хапка, която види. Защото понякога разликата между едно добре научено „остави" и едно прибързано гълтане може да бъде много по-голяма, отколкото си представяме.