Как да даваме лекарства на кучето си, без да превръщаме всичко в битка

Ако има нещо, което кара много кучета моментално да забравят колко много обичат стопаните си, това е появата на хапче в ръката ни. До преди секунда животното е било готово да ни следва навсякъде, а в следващия момент ни гледа подозрително, сякаш сме се превърнали в най-големия му враг.

Повечето стопани поне веднъж са преживявали класическата сцена: таблетката е скрита в парче сирене, кучето я намира и изплюва. Следва втори опит с колбас, после трети, а накрая лекарството остава самотно на пода, а кучето победоносно си тръгва.

Колкото и забавни да изглеждат тези ситуации, когато става дума за лечение, няма място за компромиси.

Независимо дали става въпрос за антибиотик, обезпаразитяване, лекарства за сърце или продължителна терапия при хронично заболяване, правилното приемане на медикаментите е от решаващо значение за здравето на животното.

Първото и най-важно правило е никога да не даваме лекарство на кучето без консултация с ветеринарен лекар.

Много хора приемат, че щом даден медикамент е безопасен за хората, той ще бъде безопасен и за домашния любимец. Истината е, че някои широко използвани човешки лекарства могат да бъдат изключително опасни за кучетата, дори в малки количества.

Също толкова важно е да спазваме точно предписаната доза.

Изкушението да дадем малко повече, за да подейства по-бързо, или малко по-малко, защото кучето е дребно и ни изглежда крехко, може да доведе до сериозни последствия. Лекарствата действат правилно само когато се прилагат по начина, по който са назначени.

Когато ветеринарният лекар е предписал таблетка, най-лесният вариант обикновено е тя да бъде скрита в малко количество любима храна.

При много кучета това работи отлично. Важно е обаче количеството да е малко. Ако увием хапчето в цяла порция храна, животното има достатъчно време да открие измамата. Малко парче сирене, пастет или специално лакомство за лекарства често вършат чудеса.

Някои кучета обаче са истински професионалисти в откриването на таблетки.

Те могат да изядат всичко около тях и да оставят лекарството непокътнато. В такива случаи понякога се налага медикаментът да бъде поставен директно в устата.

Това трябва да става спокойно и уверено. Без викане, без притискане и без излишна борба. Главата леко се повдига, таблетката се поставя възможно най-назад върху езика, след което устата внимателно се затваря за няколко секунди. Леко погалване по гърлото често стимулира преглъщането. След това кучето трябва да получи похвала и награда, за да не свързва процедурата единствено с неприятни емоции.

Грешка, която много стопани допускат, е да започнат да преследват кучето из дома, когато дойде време за лекарство.

След няколко подобни преживявания животното започва да се крие още при първия звук от отваряне на опаковката. Така всеки следващ прием става по-труден от предишния.

Затова е добре даването на медикаменти да бъде максимално спокойно и предвидимо.

Кучетата се чувстват по-сигурни, когато знаят какво следва. Ако след лекарството винаги идва награда, игра или кратко приятно занимание, напрежението постепенно намалява.

Особено внимание изискват течните лекарства.

Те не бива да се изливат директно към гърлото, защото има риск кучето да се задави. Най-добре е течността да се подава бавно отстрани на устата със спринцовка без игла, като се оставя време животното да преглъща спокойно.

При някои заболявания лечението продължава седмици или дори месеци.

Тогава търпението става толкова важно, колкото и самото лекарство. Нормално е кучето да не харесва процедурата. Нормално е понякога да отказва. Това не означава, че е инатливо или че ни прави напук. То просто реагира по естествен начин на нещо необичайно и неприятно.

Ако приемът на медикаменти се превръща в ежедневна борба, добре е да обсъдим с ветеринарния лекар алтернативни варианти. Много лекарства съществуват в различни форми като таблетки, сиропи, капсули, дъвчащи лакомства или други формули, които могат да улеснят значително както кучето, така и стопанина.

И още нещо важно е никога да не прекъсвате лечение по собствена преценка само защото кучето изглежда по-добре.

Особено при антибиотици това е честа грешка. Изчезването на симптомите не винаги означава, че проблемът е напълно решен.

В крайна сметка даването на лекарства не е тест за надмощие между човек и куче. То е част от грижата, която полагаме за животното, когато не се чувства добре. Колкото по-спокойно и последователно подходим, толкова по-лесно ще премине целият процес.

А понякога най-голямото постижение не е това, че кучето е глътнало хапчето. А че след него все още идва да ни се гушка със същото доверие, с което го е правило и преди.