Не е нужно да забавляваме децата 24 часа в денонощието

Някъде по пътя на съвременното родителство започнахме да вярваме, че добрият родител трябва постоянно да осигурява занимания, преживявания и забавления за детето си. Ако детето скучае, значи нещо не е наред. Ако се оплаква, че няма какво да прави, вероятно сме пропуснали някоя важна родителска задача. Ако не сме организирали игра, разходка, творческа дейност, спорт или образователно занимание, сякаш не сме достатъчно ангажирани.

Така, без дори да го осъзнаем, започваме да работим като лични аниматори на собствените си деца.

Планираме програмата им. Предлагаме идеи. Измисляме игри. Търсим занимания за уикенда. Запълваме всяка свободна минута. А когато детето въздъхне с класическото: „Скучно ми е", веднага се мобилизираме да решим проблема.

Само че тук има един въпрос, който рядко си задаваме. Ами ако скуката не е проблем? Ами ако тя всъщност е нещо полезно?

Истината е, че днешните деца живеят в свят, който предлага повече стимули от всяко друго поколение преди тях. Екрани, приложения, видеа, игри, занимални, курсове, тренировки, събития. Почти няма момент, в който мозъкът им да остане насаме със себе си.

Точно затова способността да скучаеш започва да се превръща в рядко умение.

Когато едно дете каже, че му е скучно, то всъщност се оказва в ситуация, в която трябва само да намери решение. Да измисли идея. Да прояви въображение. Да създаде нещо от нищото.

А това е много по-ценно, отколкото изглежда. Повечето от нас пазят спомени от детството си, в които не е имало непрекъснати организирани активности. Имало е дълги летни следобеди, в които сме се чудили какво да правим. Имало е безкрайни игри пред блока, измислени правила, тайни клубове, строене на крепости от столове и одеяла.

Никой не ни е организирал всяка минута от деня. И точно в тези привидно „празни" моменти сме развивали умения, които днес наричаме креативност, самостоятелност и способност за решаване на проблеми.

Разбира се, това не означава да оставим детето напълно без внимание и да обявим скуката за новия възпитателен метод. Но означава да спрем да приемаме всяка негова скука като спешен родителски сигнал.

Когато детето каже: „Скучно ми е", не е задължително веднага да изреждаме десет предложения. Понякога е напълно достатъчно да отговорим: „Разбирам. Сигурна съм, че ще измислиш нещо."

Да, вероятно ще последва недоволство. Може би дори театрална въздишка. Но след известно време много деца наистина намират с какво да се занимават. Защото когато няма кой постоянно да им подава готови идеи, те започват да търсят свои.

Как да дадем повече пространство за самостоятелна игра?

Не бързайте да решавате проблема.

Когато чуете „Скучно ми е", изчакайте малко. Не всяко оплакване изисква незабавна реакция.

Оставете подръка обикновени неща.

Кашони, листове, моливи, конструктор, пластилин, стари списания. Често най-интересните игри не идват от скъпите играчки, а от предметите без конкретно предназначение.

Намалете постоянните стимули.

Ако детето знае, че при първи признак на скука ще получи таблет, телевизия или нова активност, няма особен стимул да търси друго решение.

Не се чувствайте виновни, че не сте организирали деня до минута.
Понякога най-полезното време за детето е именно това, в което „нищо специално" не се случва.

Давайте пример.
Децата виждат как възрастните прекарват свободното си време. Ако ние постоянно търсим външни стимули, трудно ще ги научим да намират удоволствие в собствените си идеи.

Истината е, че не е нужно да бъдем круизни аниматори, детски център и програмен директор в едно. Не е нужно всеки ден да е незабравимо приключение. Не е нужно да произвеждаме забавление 24 часа в денонощието.

Понякога най-доброто, което можем да дадем на децата си, е малко свободно време, малко тишина и достатъчно доверие, че сами ще намерят какво да направят с тях. Защото отегченото дете не е непременно нещастно дете. Много често то е дете, което е на път да измисли нещо свое. И това е много по-ценно от всяка предварително организирана програма.