„Не" не е лоша дума и защо децата имат нужда от граници

Всяко поколение родители сякаш се опитва да поправи грешките на предишното. Ако нашите родители често са били строги и дистанцирани, днешните майки и бащи все по-често искат да бъдат близки, разбиращи и приятелски настроени към децата си. Намерението е прекрасно. Понякога обаче в стремежа си да не наранят детето, родителите започват да избягват най-важната част от възпитанието – поставянето на граници.

Правилата

Психолозите от години са категорични, че децата не се чувстват по-сигурни, когато могат да правят всичко, което поискат. Напротив. Те имат нужда от ясни правила и предвидимост. Колкото и странно да звучи за възрастните, границите дават спокойствие. Те показват на детето, че има някой, който носи отговорност и може да го води.

Често бъркаме любовта с постоянното удовлетворяване на желания. Детето иска още един сладолед, още половин час пред екрана или още една играчка в магазина. За много родители отказът е съпроводен с чувство за вина. След дълъг работен ден, натоварено ежедневие и малко време заедно, думата „не" понякога изглежда като допълнително наказание.

Отказът

Според специалистите обаче именно способността да приема откази е едно от най-ценните умения, които детето трябва да усвои. Светът извън дома няма да казва „да" на всичките му желания. Колкото по-рано научи това по безопасен и подкрепящ начин, толкова по-лесно ще се справя с разочарованията по-късно.

Грешките

Една от най-честите грешки е непоследователността. Днес дадено правило важи, утре не важи, а вдругиден зависи от настроението на родителя. Именно това обърква децата най-много. Експертите по детско развитие обясняват, че не толкова строгите правила, колкото тяхната предвидимост създава усещане за сигурност.

Съветът

Практическият съвет е прост: когато поставяте правило, обяснете го кратко и спокойно. Не са необходими дълги лекции. Вместо: „Колко пъти съм ти казвала, че това не се прави!", опитайте с: „Знам, че ти се иска, но днес няма да купуваме играчки." Детето може да се разстрои, да протестира или да плаче. Това не означава, че сте постъпили неправилно.

Емоциите

Специалистите съветват родителите да разграничават емоциите от поведението. Всички чувства са позволени разбира се, от гняв, тъга до разочарование. Не всяко поведение обаче е приемливо. Детето може да е ядосано, защото не получава желаното, но не може да удря, обижда или чупи вещи. Това е урок, който ще му служи цял живот.

Важно е също родителите да не се стремят към съвършенство. Няма майка или баща, които винаги реагират спокойно, никога не повишават тон и винаги намират правилните думи. Децата не се нуждаят от идеални родители. Те имат нужда от достатъчно добри родители – хора, които поставят граници, проявяват любов и могат да признаят грешките си.

В крайна сметка възпитанието не е конкурс за популярност. Понякога най-любящото нещо, което можем да направим за детето си, е да кажем „не", дори когато знаем, че няма да му хареса. Защото нашата работа не е да бъдем най-добрият му приятел днес, а да му помогнем да стане уверен и самостоятелен възрастен утре.