Как да подкрепим тийнейджър, който се чувства нехаресван

Едно от най-болезнените преживявания в тийнейджърските години не е двойката по математика, нито загубеният мач, нито дори поредният спор с родителите. За много момчета и момичета най-трудно е усещането, че не принадлежат никъде.

Че приятелите им постепенно се отдалечават. Че не са достатъчно интересни за компанията. Че са останали някак встрани, докато всички останали сякаш продължават напред без тях.

Това чувство може да се появи съвсем неочаквано. Понякога виждаш снимка в социалните мрежи и разбираш, че приятелите ти са били заедно без теб. Друг път разговорите в груповия чат стават по-кратки или никой не реагира на съобщенията ти така, както преди. А понякога дори няма конкретна причина – просто започваш да усещаш, че нещо се е променило.

Когато това се случи, е много лесно да стигнеш до извода, че проблемът е в теб.

Много тийнейджъри започват да анализират всяка своя дума, всяко съобщение и всяка ситуация. Мислят си, че са казали нещо грешно, че не са достатъчно забавни, достатъчно интересни или достатъчно готини. Постепенно несигурността започва да расте и да заема все повече място в мислите им.

Преди всичко обаче е важно да разбереш нещо много съществено - чувството, че не си харесван, не винаги означава, че действително не си харесван.

Когато сме притеснени, мозъкът ни има склонността да търси доказателства за най-големите ни страхове. Ако вече се тревожиш дали приятелите ти те харесват, вероятно ще забелязваш всяко непрочетено съобщение, всяка шега, на която не си се смял заедно с останалите, и всяка ситуация, в която не си бил поканен. Това е напълно човешка реакция, но не означава, че картината е обективна.

Затова първата практична стъпка е да си зададеш няколко честни въпроса.

• Имаш ли реални доказателства, че приятелите ти не те харесват?
• Случва ли се да прекарват време с теб?
• Търсят ли те понякога сами?
• Споделят ли с теб лични неща?
• Радват ли се, когато сте заедно?

Ако отговорът на повечето от тези въпроси е „да", вероятно става дума повече за несигурност, отколкото за истинско отхвърляне.

Друг полезен въпрос е: „Бих ли мислил същото, ако това се случваше на мой приятел?"

Много често сме много по-сурови към себе си, отколкото към останалите.

Разбира се, има ситуации, в които отношенията действително се променят. Това е особено често през тийнейджърските години. Хората започват да откриват нови интереси, нови компании и нови страни от себе си. Понякога приятелства, които са изглеждали неразрушими в шести клас, постепенно избледняват в осми или девети.

Колкото и неприятно да е това, не всяко приятелство е предназначено да продължи завинаги.

Понякога причината не е, че някой е лош или че някой е виновен. Просто хората се развиват в различни посоки.

Това обаче не означава, че трябва да започнеш да се променяш, за да задържиш нечие внимание.

Една от най-честите грешки, които тийнейджърите правят, е да се опитват да бъдат такива, каквито смятат, че другите искат. Започват да харесват неща, които всъщност не харесват. Да се смеят на шеги, които не намират за смешни. Да се държат по начин, който не им е естествен.

На пръв поглед това може да помогне за кратко. Но в дългосрочен план е много изморително да живееш в роля.

Истинските приятелства не се изграждат върху представление.

Те се изграждат върху усещането, че можеш да бъдеш себе си, без постоянно да се страхуваш дали ще бъдеш одобрен.

Ако се чувстваш самотен или изолиран, има още една важна стъпка, която много хора пропускат, вместо да чакаш някой да дойде при теб, опитай ти да направиш първата крачка.

Предложи среща. Покани някого на кафе. Пиши на човек, с когото отдавна не сте разговаряли. Включи се в нов клуб, спорт или занимание.

Понякога, когато се чувстваме отхвърлени, започваме да се затваряме. А точно тогава имаме най-голяма нужда от свързване с хората.

Полезно упражнение е също да направиш списък на нещата, които харесваш в себе си. Звучи странно, но опитай.

Запиши пет качества, с които се гордееш.

Може да са чувство за хумор, доброта, честност, лоялност, упоритост или нещо друго.

След това помисли за три ситуации през последния месец, в които тези качества са се проявили.

Това упражнение няма магически да реши проблема, но помага да си припомниш, че стойността ти не зависи единствено от мнението на другите.

Има още нещо, което рядко се казва на тийнейджърите.

Понякога хората около нас не успяват да оценят това, което сме.

Не защото с нас има нещо нередно, а защото просто не сме сред правилните хора.

Почти всеки възрастен може да се сети за приятелства от училище, които някога са изглеждали жизненоважни, а днес са останали само спомен. И почти всеки възрастен може да посочи приятелства, които са се появили много по-късно и са се оказали далеч по-истински.

Затова, ако в момента имаш чувството, че не си достатъчно харесван, не бързай да правиш заключения за собствената си стойност.

Приятелствата се променят. Компаниите се променят. Хората се променят.

Но твоята стойност като човек не зависи от това дали някой те е поканил на излизане тази седмица или дали си бил център на вниманието в груповия чат.

Най-важното е да продължиш да бъдеш човекът, който искаш да бъдеш – добър приятел, честен човек и някой, който уважава себе си.

Защото хората, които наистина си заслужават място в живота ти, няма да те харесват заради маската, която носиш. Те ще останат заради това кой си всъщност.