Трябва ли кучетата да се ваксинират след 8-годишна възраст

Въпреки че не е узаконено, много стопани чуват съвети от ветеринарите да не ваксинират кучето след навършване на осемгодини.

Твърдението не е еднозначно. Все още големите ветеринарни организации не препоръчват автоматично спиране на ваксинациите след определена възраст. В същото време все повече специалисти говорят за индивидуален подход при възрастните кучета.

Няма официално правило „след 8 години без ваксини"

Според международните препоръки на ветеринарните организации възрастта сама по себе си не е причина кучето да спре да се ваксинира. Решението зависи от неговото здравословно състояние, начина на живот, риска от заразяване и предишните ваксинации.

От Американската асоциация на ветеринарните болници (AAHA) и други организации подчертават, че възрастните кучета продължават да се нуждаят от защита срещу опасни заболявания като парвовироза, гана и бяс, но графикът може да бъде различен при всеки пациент.

Тогава откъде идва идеята, че след осмата година ваксините не са добра идея?

Теорията за „изградения имунитет"

Една от най-често обсъжданите причини е, че много кучета, които са били редовно ваксинирани през живота си, вече имат трайно изградена защита срещу някои заболявания.

Ветеринарният лекар и автор д-р Мери Гарднър обяснява, че антителата срещу определени инфекции могат да се запазят с години. Именно затова при някои кучета ветеринарят може да препоръча изследване на антителата, вместо автоматично поставяне на бустерна ваксина.

В своята образователна платформа за стопани на домашни любимци ветеринарният лекар д-р Мери Гарднър разглежда въпроса дали възрастните кучета трябва да продължат да се ваксинират. Тя отбелязва, че при много животни ваксините, поставяни през годините, изграждат антитела, които могат да осигуряват защита дълго време. В същото време д-р Гарднър подчертава, че това не означава автоматично отказ от ваксинация. Според нея решението трябва да се взема индивидуално и да отчита здравословното състояние на кучето, начина му на живот, риска от заразяване и нивото на антителата в организма

Същото посочва и научно изследване, публикувано през 2023 г. В него са проследени 350 възрастни и много възрастни кучета. Оказва се, че повече от половината от тях имат достатъчно високи нива на антитела срещу трите основни вирусни заболявания – парвовироза, инфекциозен хепатит и гана.

Това обаче не означава, че всички кучета са защитени.

Изследователите отбелязват, че имунитетът отслабва с възрастта и някои животни може да се нуждаят дори от по-чести реваксинации, а не от по-редки.

Старостта променя имунната система

С напредването на възрастта организмът на кучето претърпява много промени. Имунната система също започва да работи по-различно.

Според изследването от 2023 г. стареенето не е заболяване, но води до постепенно намаляване на защитните механизми на организма. Това означава, че някои възрастни кучета могат да бъдат по-уязвими към инфекции, дори ако са били ваксинирани преди години.

Точно поради тази причина учените предупреждават, че не бива да се предполага автоматично, че старото куче е защитено само защото е било ваксинирано в миналото. При някои животни защитата може да е отлична, при други – значително отслабена.

Кога ветеринарите предпочитат да не ваксинират?

Има случаи, в които лекарят може да реши да отложи или да пропусне определена ваксина.

Това най-често се случва при кучета с:

• тежки сърдечни заболявания;
• напреднала бъбречна недостатъчност;
• онкологични заболявания;
• автоимунни заболявания;
• силно отслабена имунна система;
• предишни сериозни реакции към ваксини.

Тогава ползите и рисковете се преценяват много внимателно и решението се взема индивидуално.

Според ветеринарната мрежа Lap of Love дори при животни с хронични заболявания не може да се даде универсален отговор. Някои пациенти продължават да се ваксинират, защото допълнителна инфекция би натоварила организма им още повече.

Какво представлява тестът за антитела?

През последните години все повече се говори за т.нар. titer test - кръвен тест, който измерва нивото на антителата срещу определени заболявания.

Ако резултатите показват достатъчно висока защита, ветеринарният лекар може да реши, че към момента не е необходима реваксинация за някои от основните заболявания. Ако нивата са ниски, обикновено се препоръчва поставяне на бустерна доза.

Този подход е особено популярен при:

• кучета с неизвестна ваксинационна история;
• възрастни животни;
• пациенти с хронични заболявания;
• кучета, които вече са имали тежка реакция след ваксинация.

Темата често се разглежда и от ветеринарни издания и популярни медии за домашни любимци. 

Изданието Thrive Pet Healthcare например изрично отбелязва, че кучетата над 8 години продължават да се нуждаят от основните ваксини и че възрастта не е причина те да бъдат прекратени. Според медията поддържането на ваксинационния статус е важна част от грижата за възрастния домашен любимец.

От VCA Animal Hospitals също са категорични, че при повечето възрастни кучета основните ваксини продължават да се прилагат, макар и често през по-големи интервали – например на всеки три години за определени заболявания.

Други ветеринарни автори обаче подчертават, че не е задължително всяко старо куче да следва един и същи график и че тестовете за антитела могат да бъдат ценен инструмент при вземането на решение.

А това важи ли само за кучетата?

Не. При котките също няма правило, че след определена възраст ваксинациите трябва да бъдат прекратени. И при тях решението зависи от здравословното състояние, начина на живот и риска от заразяване. Международните препоръки са възрастните котки да бъдат оценявани индивидуално, точно както и кучетата.

 Някои възрастни кучета наистина имат отлично изграден имунитет и може да не се нуждаят от всички бустерни ваксини. Други, напротив, могат да бъдат по-уязвими заради възрастта или хронични заболявания и да имат нужда от допълнителна защита.

Затова все повече специалисти се обединяват около една идея, а именно не възрастта да определя дали кучето ще бъде ваксинирано, а неговото индивидуално здравословно състояние.