Ако кучето не слуша

„Повтарям му по десет пъти, а то пак си прави каквото иска!" – това е една от най-често срещаните фрази сред стопаните на кучета. Понякога ни се струва, че домашният ни любимец нарочно ни игнорира или просто е твърде инатлив. Но истината е, че в повечето случаи кучето не е непослушно. То просто не разбира какво очакваме от него или ние не общуваме с него по начина, по който то възприема света.

Кучетата не мислят като хората.

Те не правят нещо, за да ни ядосат или да ни покажат характер. Те реагират на навици, емоции, интонация и последователност. Именно затова, когато кучето не ни слуша, е добре първо да си зададем въпроса: „Достатъчно ясно ли му показвам какво искам от него?"

Една от най-честите грешки е да използваме различни думи за една и съща команда. Днес казваме „Ела!", утре „При мен!", а след това просто повишаваме тон. За кучето това е объркващо.

Практичен съвет: Изберете една дума за всяка команда и я използвайте винаги по един и същи начин. Например „Седни", „Легни", „Ела". Произнасяйте я спокойно и ясно, без да я повтаряте десет пъти. Ако кучето не реагира, не крещете, а му помогнете да разбере какво очаквате от него.

Много стопани очакват кучето да изпълни команда веднага, но забравят, че то трябва първо да я научи. Представете си, че някой ви говори на чужд език и очаква мигновено да разберете всичко. При кучетата е същото.

Затова обучението трябва да бъде кратко и приятно.

Десет минути на ден са напълно достатъчни, особено ако кучето е малко.

Практичен съвет: Тренирайте преди хранене или когато кучето е спокойно и концентрирано. Използвайте малки лакомства като награда. Така животното ще свързва ученето с нещо приятно.

Друга важна причина кучето да не слуша е липсата на достатъчно физическа активност.

Едно енергично куче, което прекарва по цял ден вкъщи, трудно ще бъде спокойно и съсредоточено. Много породи имат нужда не само от разходка, но и от игри, тичане и задачи, които да занимават ума им.

Практичен съвет: Ако кучето е неспокойно у дома, увеличете времето за разходки или включете игри с топка, търсене на лакомства или интерактивни играчки. Често поведението се подобрява значително, когато животното изразходва натрупаната енергия.

Понякога проблемът се крие и в начина, по който реагираме ние. Ако един ден позволяваме на кучето да се качва на дивана, а на следващия му се караме за същото нещо, то няма как да разбере кое е правилно.

Кучетата обичат ясните правила.

Те се чувстват спокойни, когато знаят какво се очаква от тях.

Практичен съвет: Ако сте решили, че дадено поведение не е позволено, всички членове на семейството трябва да спазват това правило. Последователността е ключът към доброто възпитание.

За наказанията

Много хора смятат, че строгият тон и наказанията ще накарат кучето да бъде по-послушно. В действителност обаче страхът рядко води до добри резултати. Кучето може да започне да изпълнява команда от притеснение, но няма да ви се доверява истински.

Доверието е много по-силно от страха.

Практичен съвет: Хвалете кучето всеки път, когато направи нещо правилно. Дори една усмивка, галене или топъл тон могат да бъдат огромна награда за него. Положителното отношение дава много по-добри резултати от наказанията.

Не бива да забравяме и още нещо – кучетата усещат нашите емоции.

Ако сме напрегнати, нервни или постоянно повишаваме тон, те също стават неспокойни.

Понякога, преди да се ядосаме, е добре просто да си поемем дълбоко въздух и да опитаме отново. Обучението не е състезание. То е процес, който изисква време. Ако кучето ви не идва, когато го викате, не го гонете и не му се карайте, когато най-накрая дойде.

Практичен съвет: Когато кучето се приближи до вас, винаги го посрещайте с добро настроение. Така то ще започне да свързва повикването с нещо приятно и постепенно ще идва все по-бързо.

Важно е също да помним, че всяко куче има собствен характер. Някои са по-спокойни и послушни, други са по-енергични и упорити. Някои учат бързо, а на други им трябва повече време.

Това не означава, че едното куче е по-добро от другото. Просто означава, че трябва да открием подхода, който работи най-добре за нашия любимец.

В крайна сметка кучето не се нуждае от перфектен стопанин. То има нужда от човек, който ще бъде търпелив, последователен и ще се опитва да го разбира. Защото истинското послушание не се постига със страх, а с доверие.

А когато кучето започне да ви вярва, то не просто ще изпълнява командите ви. То ще ви следва с желание, защото ще знае, че до вас се чувства сигурно и обичано.