Календар на градинаря за лятото

Лятото в градината е като лятото в живота – уж всичко е в разцвет, а всъщност непрекъснато има нещо за вършене. Докато ние мечтаем за море, хамак и лимонада с много лед, цветята си имат собствен график и никак не ги интересува колко градуса е навън.

Юни е месецът на надеждата

Земята е топла, сутрините са свежи, а човек още не е загубил битката с плевелите. Тогава все още можем да засеем цинии, тагетеси, декоративен слънчоглед и други летни цветя, които ще ни радват до есента. Това е онзи момент, в който си казваме: „Тази година градината ще стане като от списание". И всяка година вярваме в това с еднакъв ентусиазъм.

Има един хитър начин градината да не избухне в цвят за две седмици и после да остане само с уморени листа: не сейте всичко наведнъж. Оставете малко семена за още една сеитба след две-три седмици. Така циниите и тагетесите ще цъфтят на вълни, а не като гости, които са дошли прекалено рано и са си тръгнали преди десерта.

През юни е добър момент и да си направите „резервна саксия" – една-две с бързорастящи цветя, които могат да запълнят празно място в лехата, ако нещо не се развие според плана. В градинарството резервният вариант не е липса на вяра. Той е опит.

През юни растенията растат с невероятна скорост. Цветовете се появяват почти всеки ден, а ние обикаляме между лехите с кафето в ръка и тайно се гордеем, че сме успели да създадем тази малка красота. Разбира се, винаги има по някой охлюв, който смята същото и решава да се включи в градинарските удоволствия.

Точно сега си струва да сложите мулч около растенията – кора, дървесен чипс, слама, окосена и леко засъхнала трева или компост. Оставете малък кръг свободен около стъблата, вместо да ги затрупвате плътно. Така почвата ще пази по-дълго влагата, а вие ще прекарвате по-малко време в поливане и плевене.

После идва юли – месецът на голямата жега и малките тревоги

Цветята вече цъфтят обилно, но имат нужда от грижа. Прецъфтелите цветове се премахват, сухите клонки се подрязват, а розите получават малко повече внимание. Не чакайте цялото растение да заприлича на букет от миналата седмица. Веднъж или два пъти седмично обиколете с малка ножица и махнете увехналите цветове. При петунии, мушката, цинии и тагетеси това често е разликата между „цъфтя до средата на лятото" и „не мога да спра".

При петуниите не откъсвайте само цветчето. Махнете и малката дръжка под него, където се образуват семената. Така растението не насочва силите си към тях, а към нови пъпки.

Лавандулата също идва на ред, но тук не бива да се проявява прекалена решителност. След цъфтежа премахнете прецъфтелите класове и леко оформете зелената част, за да остане компактна. Не режете навътре в старите, голи и вдървесинени части – това е градинарският еквивалент на твърде смела прическа, за която после всички съжаляват.

Юли ни учи, че не всичко расте безкрайно и понякога трябва да отрежем нещо, за да дадем място на новото. Звучи философски, но всъщност е просто градинарство. Макар че, ако човек се замисли, разликата не е чак толкова голяма.

Това е и месецът, в който трябва да наблюдавате, а не да пръскате профилактично всичко наред. Поглеждайте листата отдолу. Ако видите листни въшки в началото, често е достатъчна силна струя вода, насочена внимателно към тях. Ако има силно нападнати, завити или лепкави листа, отстранете ги. Растенията не са длъжни да пазят всяко листо на всяка цена.

А август е особен месец

Градината изглежда зряла и спокойна, но всъщност точно тогава има нужда от най-много грижи. Жегите изтощават растенията, затова поливането става най-важната задача.

Не поливайте по график, а според почвата. Пъхнете пръст на няколко сантиметра дълбочина. Ако там е сухо, е време за вода. Ако е още влажно, оставете растенията на мира. Най-добре е да поливате обилно и в основата, вместо всеки ден да ги „поръсвате" набързо отгоре. Повърхностното поливане създава навик корените да стоят близо до повърхността, точно където жегата е най-безмилостна.

Саксиите са друга държава. Те прегряват и пресъхват много по-бързо от лехите, особено ако са малки, тъмни или стоят до нагрята стена. В горещи дни ги проверявайте и сутрин, и привечер. Ако можете, преместете най-нежните растения така, че да получават утринно слънце, но да не се пекат безмилостно следобед.

През август може да подхраните цъфтящите растения, но умерено. Първо ги полейте с чиста вода, след това използвайте тор според указанията или дори малко по-слаб разтвор. Пресъхналата петуния няма да се съживи от двойна доза тор; тя има нужда от вода, сянка в най-тежките часове и малко време да се съвземе.

Петуниите, мушкатата и циниите ще продължат да правят нови пъпки, ако редовно махате прецъфтялото. А високите растения като декоративен слънчоглед, далии и някои сортове цинии може да имат нужда от опора. Не чакайте бурята да ги превърне в цветна купчина на земята. Една бамбукова пръчка и мека връзка вършат много повече работа от драматичното изправяне след това.

Има и една задача, която всички отлагаме: плевелите. Не им давайте възможност да станат част от ландшафтния дизайн. Вадете ги за десет минути след поливане или дъжд, когато почвата е мека. Това е много по-малко досадно от съботния следобед, в който се оказва, че плевелите вече са получили собствен адрес и данъчна регистрация.

Ако ще пътувате, не разчитайте само на добрите намерения на съседката. Групирайте саксиите по-близо една до друга, преместете ги от най-парещото следобедно слънце и сложете съдове с вода наблизо. За по-дълго отсъствие най-разумното решение е човек, който да полива, или проста система за капково напояване. Градината не иска много. Иска само някой да не забрави, че през август и тя е жадна.

Защото градината не е само място за работа. Тя е убежище

Там никой не бърза. Никой не пита защо не сме отметнали всички задачи. И никой не се интересува дали сме облечени за случая. В градината е достатъчно просто да сме там – с малко пръст по ръцете, с чаша кафе и с усещането, че лятото, колкото и бързо да минава, все пак оставя нещо красиво след себе си.