Може би сте чували за онези от нас, които обожават да стават в 5 сутринта, да изкачват върхове и да казват неща като: „Тези 1200 метра денивелация изобщо не ги усетих". Другите сме по-обикновени, които искат да видят невероятна природа, ама и да не им се налага да звънят на планинската спасителна служба, защото са подценили собствената си физическа форма.
Добрата новина е, че България е пълна с екопътеки за всеки. Има такива, по които спокойно можеш да вървите с дете, куче или с приятелка, която още на първия километър ще попита: „Много ли остава?". Има и такива, които ще ни накарат да си обещаем, че от понеделник започваме със спорта.
А най-хубавото е, че не е нужно да пътуваме до Норвегия, за да видим водопади, каньони и гледки, от които да ни се иска да зарежем телефона и просто да стоим и да гледаме.
Всичко това си го имаме тук на няколко часа път.
Ето няколко от най-красивите екопътеки в България, които си заслужава да посетим поне веднъж.
Бяла река – когато природата реши да се фука
Ако има екопътека, която да ни накара да кажем „Чакай малко, това наистина ли е в България?", то това е Бяла река край Калофер.
Пътеката се намира в Национален парк „Централен Балкан" и е от онези места, където постоянно ни се иска да спираме за снимка. Само че след третия дървен мост и петата панорамна площадка започваме да осъзнаваме, че ако снимаме всичко, ще ни трябва отделен телефон само за тази разходка.
Маршрутът е кръгов и сравнително лек. Върви се покрай буйна планинска река, пресича се по красиви мостчета, а наоколо се издигат отвесни скали и вековни гори. През пролетта реката е най-пълноводна, а въздухът мирише на зелено и на онова спокойствие, което в града все не можем да намерим.
Идеална е за семейства, за хора, които не са запалени планинари, както и за всички, които искат да се върнат от разходка с усещането, че са направили нещо хубаво за себе си.
Каньонът на водопадите – Родопите никога не се стараят наполовина
Родопите по принцип са красиви. Но понякога решават да прекалят. Такъв е случаят с Каньона на водопадите край Смолян.
Тук има толкова много вода, мостчета и зеленина, че човек започва да се оглежда дали случайно няма да изскочи някоя самодива. Маршрутът е около 9 километра и минава покрай десетки водопади, някои от които падат от внушителна височина.
Разходката не е от най-леките, защото има изкачвания и доста стълби, но наградата е голяма – прохлада, невероятни гледки и онова приятно чувство, че за няколко часа си избягал от света.
А и да си го кажем честно, направо е терапевтично да стоим пред водопад и да осъзнаем, че единственият шум, който чуваме, не е от служебния чат.
Искър – Панега – мястото, което изглежда като филтър на Инстаграм
Някои хора пътуват до Хърватия, за да видят тюркоазена вода. После идват на екопътеката Искър – Панега и леко се объркват.
Река Златна Панега е с необикновен синьо-зелен цвят, а маршрутът минава покрай скали, малки пещери и спокойни речни завои. Пътеката е лека и приятна, без сериозни изкачвания, което я прави чудесен избор за еднодневна разходка.
Тук няма да изкачите връх, няма да се чувствате като покорители на природата, но ще си тръгнете отпочинали. А понякога точно това е най-голямото приключение.
Негованската екопътека – скритото бижу
Всеки знае за Велико Търново. Всички са снимали Царевец. Но малцина отделят време за Негованската екопътека край село Емен.
А тя си заслужава. Пътеката преминава през каньона на река Негованка, покрай скали и водопади, а гледките са от онези, които не очакваш и затова те впечатляват още повече.
Тук няма огромни тълпи и това е част от чара. Може спокойно да седнем до реката, да послушаме водата и за малко да забравим, че ни чакат имейли, сметки и списък за пазаруване.
Райското пръскало – понякога си струва да се изморим
Да стигнем до Райското пръскало не е като да се разходиш в парка.
Тук има ходене и то не малко. Но когато пред нас се появи най-високият постоянен водопад в България, който пада от над 120 метра височина, изведнъж забравяш колко пъти си казал „Защо ми трябваше това?".
Маршрутът започва от местността Паниците край Калофер и минава през хижа „Рай". Гледките към върховете на Стара планина са впечатляващи, а усещането, че си стигнал дотук със собствените си сили, е безценно.
И да, на следващия ден вероятно ще ни болят краката, но пък ще имаме история за разказване.

Коментари (0)
Вашият коментар