Да влезем във форма, без да превърнем живота си в наказание

Ако едни още преди юни посрещат сутринта със спритн в парка, ядат чиа пудинг и публикуват снимки с хаштаг „ново аз", другите стоят пред огледалото, прибират корема, въздишат тежко и си обещават, че догодина няма да стигат дотук.

А после идва един много неприятен момент на осъзнаване: лятото вече е започнало.

То не чака да свалим пет килограма. Не отлага морето, докато стегнем ръцете си. Не ни пита дали сме готови да облечем бански.

Но да го погледнем от хубавата му страна, защото през последните години сякаш забравихме, че идеята на добрата форма не е да изглеждаме като някой друг, а да се чувстваме добре в собственото си тяло. А това рядко се случва с глад, угризения и непрекъснато сравняване с хора, които вероятно имат и по-добра светлина, и по-добър филтър.

Истината е, че повечето от нас не искат перфектно тяло. Искат да се качат спокойно по стълбите, да не се изморяват след десет минути ходене, да имат енергия за работа и за децата си и да не изпитват вина всеки път, когато си поръчат сладолед.

И това, за щастие, е много по-постижимо.

Няма нужда да започвате с фитнес програма, която прилича на военна подготовка. Ако не обичате фитнес, няма закон, който да ви задължава да ходите. Лятото всъщност е най-лесният сезон за движение. Може да плувате, да карате колело, да слизате една спирка по-рано или просто да ходите повече пеша.

Знам, че звучи твърде просто, за да работи. Само че работи.

Половин час разходка всяка вечер, няколко плувания седмично и малко повече движение през деня често имат много по-голям ефект от ентусиазма, с който тренираме две седмици и после се отказваме драматично, убедени, че „това не е за нас".

С храната положението е почти същото.

Лятото е единственият сезон, в който природата сякаш нарочно ни помага. Домати, които миришат на домати. Праскови, от които сокът тече по ръцете. Диня, череши, краставици, пресни подправки. Толкова много вкусни неща, че е истинска несправедливост да се наказваме със строги режими и да броим всяка хапка.

Разбира се, никой няма да отслабне, ако всяка вечер приключва с пица, сладолед и обещанието „от понеделник". Но и никой не е качил килограми от една вечеря с приятели.

Проблемът е, че ние не помним това. Помним снимките в Instagram. Помним чуждите тела и чуждите ваканции. Гледаме хора, които изглеждат безупречно, и решаваме, че с нас нещо не е наред.

А истината е, че почти всеки човек има нещо, което не харесва в себе си. Една се притеснява за бедрата си, друга за корема, трета за ръцете, четвърта просто иска да изглежда както е изглеждала преди десет години.

Само че тялото не е музейна експонат, който трябва да остане непроменен.

То расте, променя се, ражда деца, преживява стрес, боледува, възстановява се, остарява. И въпреки всичко всяка сутрин става с нас и продължава напред.

Може би заслужава малко повече благодарност и малко по-малко критика.

Това не означава да се откажем от желанието да бъдем във форма. Напротив. Означава просто да спрем да превръщаме грижата за себе си в наказание.

Да се движим, защото ни кара да се чувстваме добре. Да ядем хубава храна, защото я обичаме. Да отидем на плаж, без да чакаме „идеалния момент". И да си напомним, че лятото не е изпит за външен вид.

То е сезон за късни вечери, солена кожа, смях, диня, море и малко повече лекота. А ако успеем да се почувстваме добре в тялото си точно сега, а не когато стане съвършено, вероятно това ще бъде най-добрата форма, в която някога сме били.