Защо все по-често отменяме срещи с приятели

Преди няколко години това щеше да ми се стори странно. Чакаш цяла седмица да стане петък, уговаряш се с приятели, дори си измисляш какво ще облечеш и къде ще отидете. После идва петък следобед, поглеждаш навън, поглеждаш дивана и си мислиш: „Ами ако просто си остана вкъщи?"

Най-интересното е, че това не се случва само на интровертите. Случва се и на хора, които обичат компаниите, които нямат проблем с общуването и които искрено искат да видят приятелите си. Само че между желанието и действието сякаш се е настанила една нова умора, която преди десетина години не познавахме.

Психолозите дори имат термин за това – социална умора. Тя не означава, че не харесваме хората около себе си. Означава, че след дълъг ден мозъкът ни е толкова претоварен от разговори, съобщения, работни срещи и непрекъснат поток от информация, че му е трудно да превключи на още общуване, дори когато то е приятно.

И ако трябва да сме честни, през последните години нещата доста се промениха.

Работата от вкъщи например ни даде свобода, но и ни отучи от много малки социални навици. Преди излизахме сутрин, говорехме с колеги, пиехме кафе с приятели след работа и дори пазаруването беше повод да размениш няколко думи с някого. Днес може да минеш цял ден между лаптопа, телефона и хладилника, без да си видял жив човек.

Звучи удобно. Понякога е. Само че човек е странно същество. Свиква много бързо с удобството и после всяко усилие започва да му изглежда голямо.

Да се облечеш, да хванеш такси, да отидеш до другия край на града, да разговаряш няколко часа – все неща, които преди изглеждаха напълно естествени, днес понякога ни тежат.

Няма как да не споменем и пандемията. Колкото и да ни се иска да вярваме, че всичко е останало назад, тя промени начина, по който общуваме. Свикнахме да сме повече сами, да си организираме живота около дома и да приемаме отказването на срещи като нещо напълно нормално.

И сега, няколко години по-късно, продължаваме да носим част от тези навици.

Разбира се, понякога човек просто има нужда от почивка. Няма нищо лошо да отмениш вечеря, защото си уморен или защото цяла седмица си бил сред хора и искаш малко тишина. Всъщност способността да останеш сам и да си починеш е доста полезна.

Проблемът започва, когато това се превърне в правило.

Когато всеки път ти се остава вкъщи. Когато започнеш да отлагаш срещи с месеци. Когато приятелите ти спрат да звънят толкова често, защото вече очакват да откажеш.

Тогава не става дума само за почивка.

Тогава е добре да се запиташ дали не си започнал да се изолираш.

Разликата между двете състояния всъщност е проста. След почивката човек има повече енергия и желание да общува. След изолацията често изпитва още по-голямо нежелание да излиза и все по-трудно намира сили за срещи.

Затова психолозите съветват да не чакаме винаги настроение. Това е малко разочароващ съвет, защото всички обичаме да правим нещата, когато ни идват отвътре. Само че отношенията работят по друг начин. Понякога трябва просто да станеш, да се облечеш и да отидеш.

Колко пъти ви се е случвало да не ви се излиза, а после да се приберете вкъщи с мисълта: „Добре че отидох"?

Има и няколко малки трика, които помагат.

Вместо да организирате големи събирания, уговорете си кафе за час.

Вместо шумен ресторант, изберете разходка в парка. Ако работите от вкъщи, опитайте поне веднъж седмично да смените обстановката – библиотека, кафене или споделено работно пространство.

Друг полезен навик е да не отменяте веднага.

Дайте си десет минути. Облечете се, излезте пред входа и чак тогава решете дали наистина не ви се ходи. Понякога най-трудната част не е срещата, а моментът, в който трябва да станеш от дивана.

Разбира се, има и дни, в които е напълно разумно да останеш вкъщи. Не всяка покана е задължение и не всяка вечер трябва да бъде социално събитие.

Но ако напоследък все по-често предпочитате компанията на телефона, сериала и одеялото, може би си струва да се запитате дали това наистина ви прави по-щастливи.

Защото приятелствата рядко приключват драматично. По-често изчезват тихо – след много отменени срещи, много „другата седмица" и много вечери, в които сме избрали удобството пред хората, които обичаме.

А после един ден осъзнаваме, че сме станали много добри в това да бъдем сами. Само че не винаги това е нещото, което сме искали.