Специалистите по съня от години препоръчват възрастните да спят около осем непрекъснати часа в тъмна, тиха и прохладна стая. Според тях това е една от най-добрите инвестиции в здравето и дълголетието.
Нова книга обаче поставя под въпрос представата, че това е „естественият" начин на сън за човека, предава CNN. Според антрополога Дейвид Самсън, автор на The Sleepless Ape: The Story of Sleep in Human Evolution („Безсънната маймуна: Историята на съня в човешката еволюция"), хората никога не са спали така през по-голямата част от своята еволюционна история.
Самсън, доцент в Университета в Торонто, е посветил повече от 15 години на изследвания върху произхода на човешкия сън. В рамките на работата си той се е катерил по дървета, за да изучава леговищата на шимпанзетата, и е живял сред едни от последните племена на ловци-събирачи в Африка.
Защо хората спят по-малко от всички останали примати?
Според Самсън статистическите модели показват, че ако хората следваха общите закономерности при приматите, би трябвало да спят около 10 часа и половина на денонощие.
В действителност средната продължителност на съня при различните човешки общества е около седем часа.
„Хората са еволюционно изключение", казва изследователят.
Но има още нещо любопитно. Въпреки че спим най-малко сред всички примати, прекарваме най-голям дял от съня си във фазата REM – периодът, в който сънуваме и мозъкът обработва информацията.
Именно тази фаза се свързва с творчеството, ученето, решаването на проблеми и способността да създаваме нови идеи – качества, които вероятно са дали сериозно предимство на човешкия вид.
Как слизането от дърветата променя съня ни
Според Самсън един от най-важните моменти в човешката еволюция настъпва, когато предците ни престават да спят по дърветата и започват да нощуват на земята.
На пръв поглед това изглежда като много по-опасен избор. Изследователят обаче смята, че хората компенсират риска, като изграждат своеобразна „защитна черупка".
Те започват да спят в по-големи групи, овладяват използването на огъня и създават лагери, в които винаги има някой буден. Благодарение на различните биологични ритми – едни хора стават рано, други си лягат късно – почти денонощно има човек, който да забележи опасността.
Именно това чувство за сигурност позволява на хората да навлизат по-дълбоко във фазата REM, въпреки че прекарват по-малко време в сън.
Какво научихме от шимпанзетата
За да разбере как е еволюирал човешкият сън, Самсън изучава леговищата на шимпанзетата в естествената им среда.
Тези човекоподобни маймуни изграждат сложни гнезда от клони и листа, които ги пазят от студ, хищници и насекоми.
Според учения това е своеобразен прозорец към начина, по който са живели нашите далечни предци, преди окончателно да преминат към живот на земята.
Ловците-събирачи не спят идеално и това не ги тревожи
Самсън прекарва време и сред народа хадза в Северна Танзания – една от малкото общности, които и днес живеят като ловци-събирачи.
Наблюденията му показват нещо изненадващо.
Макар че сънят им е по-накъсан и често прекъсван от шумове, разговори или други хора в лагера, те почти единодушно казват, че са доволни от него.
Според Самсън това показва, че съвременният човек вероятно отдава прекалено голямо значение на идеята за „перфектния сън", вместо да обръща внимание на факторите, които всъщност регулират биологичния часовник.
Един от най-големите проблеми според него е, че съвременните хора прекарват над 90% от времето си на закрито, откъснати от естествената дневна светлина.
Светлината е по-важна от будилника
След години изследвания Самсън е променил и собствените си навици. Той вече не използва будилник, а оставя слънчевата светлина да определя кога да се събуди. Не използва плътни затъмняващи завеси, сутрин изпива кафето си навън, а на обяд се стреми да прекарва известно време на открито, независимо от времето.
Вечер, когато слънцето залезе, намалява излагането си на синята светлина от екраните, използва топло осветление с ниска цветна температура и се старае последното му хранене да бъде три-четири часа преди лягане.
Според него тези прости навици помагат на организма да остане синхронизиран с естествените циркадни ритми.
Съвременният комфорт не е достатъчен
По думите на Самсън безсънието често е резултат от т.нар. еволюционно несъответствие – животът ни вече няма почти нищо общо с условията, при които се е развивал човешкият организъм.
Днес спим в много по-безопасна и комфортна среда от предците си, но сме изгубили връзката си с естествения цикъл на светлина и тъмнина.
Ученият смята, че именно съчетаването на достиженията на съвременната медицина със знанията за човешката еволюция може да доведе до ново разбиране за здравословния сън.
„Ако успеем да съчетаем комфорта, който имаме днес, с по-добро съобразяване с нашия биологичен часовник, можем значително да подобрим не само съня си, но и цялостното си здраве", заключава той.

Коментари (0)
Вашият коментар