На Илинден небето проговаря: какви са поверията за бурите, морето и края на лятото

Лятото е в разгара си, жегата не прощава, а календарът ни напомня, че идва един от най-обичаните летни празници – Илинден, който всяка година отбелязваме на 20 юли. Това не е просто имен ден за хилядите българи, които носят името Илия, Илиян, Илиана или Илка. Илинден е празник, около който през вековете са се събрали истории, легенди, народни вярвания и традиции, които и до днес се пазят в много български семейства.

Кой всъщност е Свети Илия?

Свети пророк Илия е една от най-впечатляващите личности в Стария завет. Живял е около девет века преди Христа и остава в историята като човек с непоколебима вяра, който се противопоставя на владетели и защитава почитането на единия Бог.

Най-известната история за него разказва, че не напуска земния свят по обичайния начин. Според Библията Бог го възнася жив на небето с огнена колесница, теглена от огнени коне. Именно този образ толкова силно впечатлява хората, че постепенно се превръща в основата на народните легенди.

Защо според народа Свети Илия управлява бурите?

Ако попитате бабите по селата, почти всяка ще ви каже, че когато небето загърми, Свети Илия препуска с колесницата си.

Грохотът на колелата се превръща в гръмотевици, светкавиците са огнените му стрели, а бурята е битката му със злото. Това, разбира се, не е част от църковното учение, а красив образ, роден от българския фолклор. В него светецът е пазител на хората и едновременно господар на природните стихии.

От кога празнуваме Илинден?

Почитането на Свети пророк Илия започва още в първите векове на християнството. След покръстването на България през IX век празникът постепенно заема важно място и в българския църковен календар.

През вековете към него се добавят множество местни обичаи и вярвания, които превръщат Илинден в един от най-богатите на традиции летни празници.

Днес Българската православна църква отбелязва деня на 20 юли.

Курбан, обща трапеза и събиране на цялото село

На много места в България и днес се правят празнични литургии, след които се приготвя курбан за здраве. Семействата и съседите се събират около общата трапеза, а храната се раздава за благословия. 

 В миналото подобни събирания са били начин хората да благодарят за реколтата, да си пожелаят здраве и да укрепят връзките помежду си.

А защо казват, че след Илинден лятото тръгва към есента?

Народът отдавна е забелязал, че след средата на юли природата започва неусетно да се променя. Денят постепенно намалява, сутрините стават по-хладни, а жътвата вече е в разгара си.

Затова се е родила поговорката: „След Илинден лятото се обръща към зимата." Разбира се, жегите съвсем не свършват на следващия ден, но хората приемали този празник като своеобразна граница между първата и втората половина на лятото.

Вярвания, които и днес се разказват

Илинден е сред празниците с най-много народни поверия. Според едни не бива да се работи на нивата, за да не падне градушка. Други вярват, че на този ден морето е опасно и не е добре да се влиза във водата, защото „си взема жертва". Това обаче е част от народния фолклор, а не от православното учение.

Има и по-оптимистични вярвания. Ако на Илинден завали дъжд, се очаква плодородна година, а ако денят е ясен и слънчев, реколтата ще бъде богата.

Празник, който не остарява

Може би чарът на Илинден е в това, че събира на едно място история, религия, легенди и семейни традиции. Независимо дали ще запалите свещ в църквата, ще отидете на събор в някое село или просто ще честитите празника на близък човек, този ден напомня колко живи могат да останат обичаите, когато се предават от поколение на поколение.

И ако някъде следобед небето внезапно притъмнее и се чуе далечен тътен, няма да е чудно някой възрастен човек с усмивка да каже: „Спокойно, това е Свети Илия пак е подкарал колесницата си."