Само седмица с по-малко пластмаса понижава част от химикалите в урината

Готовата салата в пластмасова кутия, консервата за бърза вечеря, бутилката вода и обядът, затоплен направо в контейнера - само за един ден храната ни може да се докосне до пластмаса десетки пъти.

Ново пилотно изследване показва, че когато част от тези контакти бъдат ограничени, промяната може да се измери в урината само след седем дни. Учените отчитат по-ниски стойности на определени фталатни метаболити и на бисфенол А при част от участниците.

Това обаче не означава, че една седмица „без пластмаса" лекува организма, предпазва от заболявания или води до доказано подобрение на здравето. Изследването измерва краткосрочната експозиция към конкретни химични вещества, а не настъпването или предотвратяването на болести.

Какво представлява проучването?

Изследването носи името PERTH Trial - съкращение от Plastic Exposure Reduction Transforms Health. То е проведено от екип на Университета на Западна Австралия и е публикувано онлайн на 21 април 2026 г. в научното списание Nature Medicine. Печатната публикация е в броя от май 2026 г.

Проучването се състои от две части. Първата е наблюдателна група от 211 здрави възрастни в Пърт, Западна Австралия. От тях 60 души са включени в последващо седемдневно пилотно рандомизирано контролирано изпитване.

Участниците в малкото контролирано проучване са разпределени на случаен принцип в пет групи по 12 души:

• храна с минимален или никакъв досег до пластмаса;
• същата храна плюс съдове и кухненски принадлежности без пластмаса;
• само козметични и хигиенни продукти с по-малко пластмасови химикали;
• комбинация от храна, кухненски принадлежности и продукти за лична грижа;
• контролна група, която не променя обичайните си навици.

Как учените ограничават пластмасата?

Това не е било просто съвет доброволците да си купят стъклени кутии. Изследователите са работили с повече от 100 фермери, производители и фирма за доставка на храна, за да ограничат пластмасовите „допирни точки" по целия път – от производството и обработката до опаковането, съхранението и поднасянето.

Храната е била доставяна в картонени кутии, изолирани с овча вълна, а в кухнята са използвани съдове от неръждаема стомана, стъкло и необработено дърво. Силиконовите изделия и пластмасите на растителна основа също са били избягвани. Участниците са получавали разнообразна храна и са запазили обичайния си енергиен прием, така че резултатите да не се обясняват просто с това, че са започнали да ядат по-малко.

В групите с промени в личната грижа са подменени продукти като шампоан, балсам, кремове, слънцезащита, дезодорант, паста или прах за зъби, четки, конец за зъби, балсам за устни и менструални продукти.

Какво точно е измервано?

Изследването не е търсило микропластмасови частици. Учените са измервали в урината метаболити на химикали, свързани с пластмасите – основно фталати и бисфеноли. Фталатите се използват например за придаване на гъвкавост на някои пластмаси, а бисфенолите участват в производството на определени пластмаси и покрития.

Участниците са събирали по три проби урина в различни части на деня, които впоследствие са били обединявани и анализирани. Стойностите са коригирани спрямо концентрацията на креатинин, за да се отчете разреждането на урината.

Какви са точните резултати?

Най-ясни промени са отчетени при групите, които получават храна с минимален досег до пластмаса.

При участниците, които използват такава храна и предоставени кухненски съдове, нивата в урината намаляват средно с:

• 37,5% за моно-n-бутил фталат;
• 53,5% за монобензил фталат;
• 59,7% за бисфенол А,
• спрямо контролната група.

При групата, която комбинира храна с малко пластмасови контакти, подходящи кухненски принадлежности и подменени продукти за лична грижа, моно-n-бутил фталатът намалява с 44,1%, а общото количество измерени бисфеноли – с 50,5% спрямо контролната група.

Когато учените обединяват трите групи, получили храна с минимален контакт с пластмаса, отчитат средно понижение от 51,6% на BPA и 47,3% на общите бисфеноли.

Не всички изследвани вещества обаче намаляват. Авторите не установяват спад при метаболитите на DEHP – друг вид фталат. Това подсказва, че източниците на експозиция са различни и че храната и опаковките не обясняват всичко.

Трите неща, които не бива да смесваме

Резултатите могат лесно да прозвучат по-впечатляващо, отколкото всъщност са. Затова е важно да разграничим три различни твърдения.

Намалена експозиция

Участниците са имали по-малко контакти с някои източници на пластмасови химикали – чрез храната, опаковките, кухненските съдове и продуктите за лична грижа.

 По-ниски стойности в урината

След седем дни учените са измерили по-ниски концентрации на част от изследваните метаболити. Това показва, че през този кратък период в организма вероятно са постъпвали по-малки количества от определени вещества или че те са били излъчвани по различен начин.

Доказано подобрение на здравето

Такова не е установено. Проучването не е създадено да покаже дали участниците са станали по-здрави, дали хормоналните им функции са се подобрили или дали рискът им от дадено заболяване е намалял.

По-ниска стойност на химичен метаболит в урината не е автоматично равнозначна на доказана медицинска полза.

Защо изследването не доказва, че седем дни предпазват от заболявания?

Това е пилотно проучване с едва 60 участници и само 12 души във всяка група. Продължителността му е седем дни – достатъчна, за да се видят краткосрочни промени в отделянето на някои вещества, но твърде кратка, за да се установи дългосрочен здравен ефект.

Учените не са измервали концентрациите на тези вещества в кръвта, мастната тъкан или изпражненията и не са могли да проверят съдържанието на всички пластмасови химикали във всяка приготвена храна.

Проучването не е проследявало участниците с месеци или години и не е изследвало дали наблюдаваното понижение се запазва след връщане към обичайния начин на живот.

Следователно от него не може да се заключи, че седем дни с по-малко пластмаса:

• лекуват хормонални нарушения;
• предотвратяват рак;
• понижават риска от диабет;
• подобряват плодовитостта;
• предпазват от сърдечносъдови заболявания.

Самите автори подчертават, че са необходими по-големи и продължителни изследвания, за да се разбере дали намалената експозиция води до реални ползи за човешкото здраве.

Какво все пак можем разумно да променим?

Изследването не означава, че трябва да изхвърлим всички пластмасови предмети от дома. Различните пластмаси, начини на употреба и температури не носят един и същ риск.

По-смислено е да се започне от ситуациите, при които храната има продължителен контакт с пластмаса или се нагрява в нея.

Не затопляйте храна в произволен пластмасов съд

Топлината може да улесни преминаването на някои вещества от материала към храната. За микровълнова фурна използвайте стъклен или керамичен съд, освен когато производителят изрично е посочил, че конкретният пластмасов продукт е предназначен за нагряване.

Ограничете силно преработените и многократно пакетирани храни

В наблюдателната част на PERTH Trial високо преработените, опакованите в пластмаса и консервираните храни се открояват като важни променими източници на част от измерените химикали. Това не превръща всяка пакетирана храна в опасна, но е още една причина по-често да избираме по-малко преработени продукти.

Използвайте стъкло или метал за горещи храни и напитки

Стъклените буркани, металните бутилки и съдовете от неръждаема стомана са практични алтернативи за съхранение и пренасяне. Не е необходимо всичко да бъде заменено наведнъж – най-разумно е първо да се подменят съдовете за топла храна и напитки.

Не наливайте вряла напитка в неподходяща пластмаса

Не всяка пластмасова чаша или бутилка е създадена да издържа на висока температура. За кафе, чай и други горещи напитки са по-подходящи стъкло, керамика или неръждаема стомана.

Сменете силно надрасканите и повредени съдове

Износените пластмасови кутии не е нужно да се пазят безкрайно. Видимо повредените съдове могат да бъдат заменени първо, без домакинството да изпада в скъпа и ненужна тотална подмяна.

Не „детокс", а по-ниска краткосрочна експозиция

Думата „детокс" не описва точно резултатите от това изследване. Учените не са доказали, че организмът се е „прочистил", нито че в тъканите не са останали подобни вещества.

Те са установили по-ниски стойности на определени метаболити в урината след кратка и много стриктно организирана промяна в начина на хранене, приготвяне и съхранение на храната.

Най-ценният извод не е, че седем дни с по-малко пластмаса подобряват здравето. Той е, че някои ежедневни навици могат сравнително бързо да променят измеримата експозиция към част от химикалите, свързани с пластмасите.

Дали поддържането на по-ниска експозиция в продължение на години ще донесе реална и измерима полза за здравето, науката тепърва трябва да установи.