Работният ден се счупи на парчета: свободата на „микрошифтинга" или офис без край

В осем сутринта вече сме изпратили няколко имейла. В девет водим детето си на плуване. Между десет и дванайсет участва в онлайн срещи, следобед пазаруваме, прибираме детето от лагер, вечеряме със семейството си, а когато всички заспят, около 21:30 отново отваряме лаптопа. Не защото някой ни е принудил, а защото така сме устроили деня си. Или поне така си мислим.

Понякога се улавяме, че не можем да кажем кога сме приключили работа. Просто в един момент затваряме компѝтъра, защото е късно.

Този начин на живот вече не е изключение. Все повече хора работят по модела на т.нар. microshifting или микрошифтинг – разделяне на работния ден на няколко по-кратки блока вместо традиционните осем последователни часа между 9 и 17 ч. Част от задачите се вършат рано сутрин, следват няколко часа за лични ангажименти, после нов работен период, а вечер често идва още един последен „минишифт".

Работният ден вече няма начало и край

Разпространението на дистанционната и хибридната работа промени не само мястото, откъдето работим, но и начина, по който възприемаме времето. Ако преди работният ден започваше с влизането в офиса и приключваше с излизането от него, днес границата между професионалния и личния живот често е почти невидима.

За родители това изглежда като истинско спасение. Вместо да молят някого да вземе детето от училище или да използват отпуск за посещение при лекар, те просто прекъсват работа за няколко часа и я довършват по-късно.

Същото важи и за хората, които искат да спортуват през деня, да избегнат трафика, да се погрижат за възрастен родител или просто да работят в часовете, когато се чувстват най-продуктивни.

На пръв поглед моделът изглежда като дългоочакваната победа на гъвкавото работно време.

Когато свободата започне да прилича на постоянна готовност

Проблемът е, че микрошифтингът невинаги означава по-малко работа. Често означава същия обем задачи, но разпръснати върху 12 или дори 14 часа от деня.

Психолозите от години предупреждават, че мозъкът трудно превключва между различни роли. Всяко прекъсване, независимо дали е за училищно тържество, пазаруване или домашна работа – изисква време, за да се върнем към концентрацията. Това явление е известно като „цена на превключването" (switching cost) и означава, че честата смяна на дейности намалява ефективността и увеличава умората.

Така вместо да се чувстват по-свободни, много хора започват да живеят с усещането, че са „на работа" през целия ден.

Мария описва това така: „Не мога спокойно да изпия кафе, защото си мисля, че трябва да отговоря на някое съобщение. После, когато работя, се чувствам виновна, че не съм с детето. Постоянно съм между две места."

Кой печели от този модел?

За работодателите микрошифтингът може да има своите предимства. Екипите покриват повече часови диапазони, по-лесно се работи с колеги от различни държави и служителите получават усещане за по-голям контрол върху ежедневието си.

Изследвания върху гъвкавата работа показват, че когато служителите сами избират кога да изпълняват задачите си, удовлетвореността често се повишава, а текучеството намалява. Но това важи най-вече когато има ясни правила и очаквания.

Ако обаче организационната култура предполага, че всеки трябва да бъде достъпен по всяко време, гъвкавостта лесно се превръща в непрекъсната свързаност.

Най-големият риск е невидим

Изгарянето (бърнаутът) невинаги идва от прекалено много работа. Понякога идва от липсата на усещане, че работата е свършила.

Когато човек няма ясно начало и край на работния ден, мозъкът остава в режим на очакване. Един непрочетен имейл, известие в служебния чат или късна онлайн среща могат да създадат усещането, че денят никога не приключва истински.

Именно това отличава микрошифтинга от класическия гъвкав график. Не става дума само за това кога работим, а дали успяваме изобщо да излезем от работния режим.

Как да не позволим работата да се разлее върху целия ден

Специалистите по организационна психология препоръчват няколко прости правила:

• определете ясен час, след който служебните приложения се изключват;
• -
• оставете поне един продължителен период през деня, в който изобщо не работите;
• уведомете колегите кога сте офлайн, за да не се създава очакване за постоянна наличност;
• ако работите вечер, компенсирайте с реална почивка през деня, а не с чувство за вина.

Бъдещето на работата или новото прегаряне?

Микрошифтингът едва ли ще изчезне. За милиони хора той е единственият начин да съчетаят професионалния живот със семейството, децата или грижите за близки. За други е шанс да работят в часовете, когато са най-креативни и продуктивни.

Но свободата има и своята цена. Ако някога работният ден приличаше на ясно очертана линия, днес все по-често е пъзел от малки парчета. И докато те могат да направят живота по-гъвкав, лесно могат да превърнат и всяка свободна минута в потенциално работно време.

Истинският въпрос вече не е дали работим от девет до пет. А дали изобщо успяваме да кажем: „За днес приключих."