Не е мързел, а прегряване: хронричният стрес причинява това на мозъка

„Нервната ми система е напълно разстроена." Вероятно сте срещали това изречение десетки пъти в социалните мрежи. Терминът „нервна дисрегулация" се превърна в едно от най-популярните обяснения за умората, липсата на концентрация, тревожността и усещането, че „батерията е паднала". Но какво всъщност означава това? Има ли такава диагноза или става дума за опростен начин да опишем сложните последици от продължителния стрес?

Науката е категорична в едно: хроничният стрес действително променя начина, по който работят мозъкът и тялото. Това обаче не означава, че всяка умора, всеки лош ден или всяка трудна емоция могат да бъдат обяснени с „разстроена нервна система". Още по-малко – че всичко произлиза от преживяна травма.

„Нервна дисрегулация" не е официална диагноза

В медицината и психологията няма заболяване, наречено „нервна дисрегулация". Изразът се използва най-често като популярно описание на състояние, при което автономната нервна система и стресовите механизми на организма не реагират толкова ефективно, колкото обикновено.

Когато попаднем в опасна ситуация, мозъкът активира т.нар. стресова реакция. В рамките на секунди се включва симпатиковата нервна система – пулсът се ускорява, кръвното налягане се повишава, отделят се адреналин и норадреналин. Малко по-късно се активира и хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос (HPA axis), която регулира отделянето на кортизол – основния хормон на стреса.

Тази реакция е нормална. Проблемът възниква, когато организмът остава в подобен режим седмици или месеци.

Какво причинява хроничният стрес?

Човешкото тяло не е създадено да живее непрекъснато в готовност за действие.

Продължителното активиране на стресовите системи може постепенно да промени начина, по който мозъкът обработва информация, регулира емоциите и контролира вниманието. Изследвания показват, че хроничният стрес може да наруши нормалната регулация на кортизола, да промени активността на автономната нервна система и да увеличи т.нар. алостатично натоварване – натрупването на физиологични последствия от постоянния стрес.

Това не означава, че нервната система е „повредена". По-скоро тя е адаптирана към среда, която възприема като постоянно натоварваща.

Защо се чувстваме сякаш сме „прегрели"?

Много хора описват усещането така, сякаш мозъкът им е достигнал лимита си. Не могат да се концентрират, забравят дребни задачи, трудно вземат решения, чувстват се изтощени още сутрин и губят мотивация за неща, които преди са им носили удоволствие.

Това не е непременно мързел. Продължителният стрес засяга именно функциите, които зависят от префронталната кора – областта, отговорна за планирането, концентрацията, самоконтрола и работната памет. Едновременно с това мозъчните структури, свързани с откриването на потенциални заплахи, могат да станат по-чувствителни. В резултат човек по-трудно превключва към спокойно и концентрирано състояние.

Симптомите са реални, но не са специфични

Тук се крие най-голямото объркване.

Симптомите, които често се приписват на „нервна дисрегулация", могат да се наблюдават при десетки различни състояния.

Сред тях са постоянна умора, нарушения на съня, раздразнителност, затруднена концентрация, усещане за „мозъчна мъгла", мускулно напрежение, главоболие, сърцебиене, стомашно-чревен дискомфорт, тревожност.

Нито един от тези симптоми сам по себе си не доказва, че причината е хроничен стрес. Сходни оплаквания могат да се наблюдават при нарушения на щитовидната жлеза, желязодефицитна анемия, дефицит на витамин B12, диабет, сънна апнея, депресия, тревожни разстройства, сърдечни заболявания, хронични инфекции и много други медицински състояния.

Затова специалистите предупреждават срещу самодиагностицирането единствено по публикации в интернет.

Не всичко е травма

През последните години в социалните мрежи се наложи идеята, че почти всяка тревожност, умора или трудност в ежедневието е резултат от детска травма. Научните данни не подкрепят толкова универсално обяснение.

Безспорно е, че тежките травматични преживявания могат дълготрайно да повлияят на стресовите системи при някои хора. Но хроничният стрес има много възможни източници – продължително претоварване в работата, финансови проблеми, грижи за болен близък, хронично недоспиване, продължително заболяване, социална изолация или комбинация от множество ежедневни напрежения.

С други думи, не е необходимо човек да е преживял тежка психологическа травма, за да развие последствия от хроничен стрес.

А какво да кажем за поливагалната теория?

Част от популярните публикации за „нервната дисрегулация" се позовават на т.нар. поливагална теория.

Тя предлага интересна рамка за разбирането на връзката между автономната нервна система, социалното поведение и реакциите при заплаха и намира приложение в някои психотерапевтични практики. В същото време редица нейни основни невроанатомични и еволюционни предпоставки остават предмет на активен научен спор и критика. Поради това тя не бива да се представя като окончателно доказано обяснение за всички реакции на стрес или психични състояния.

Какво наистина помага?

Няма универсален метод, който да „рестартира нервната система" за няколко минути.

Най-солидни научни доказателства има за комбинация от мерки, които постепенно намаляват общото натоварване върху организма:

• редовен и достатъчен сън;
• ежедневна физическа активност;
• техники за управление на стреса, включително бавно диафрагмално дишане и упражнения за релаксация;
• ограничаване на хроничното претоварване;
• поддържане на социални контакти;
• балансирано хранене и ограничаване на прекомерната употреба на алкохол и стимуланти;
• при необходимост – психотерапия с методи, основани на научни доказателства.

Кога е време да потърсим специалист?

Ако умората, тревожността, нарушенията на съня или проблемите с концентрацията продължават повече от няколко седмици, пречат на работата или ежедневието или са придружени от симптоми като силно отслабване, постоянна температура, припадъци, болка в гърдите, тежка депресия или мисли за самонараняване, е необходима медицинска оценка.

Лекарят може да прецени дали са нужни лабораторни изследвания, консултация с невролог, ендокринолог, кардиолог или психиатър, както и дали психотерапията би била подходяща.

Да се чувствате изчерпани не означава автоматично, че сте мързеливи. Но и не означава непременно, че страдате от загадъчна „нервна дисрегулация". Най-често организмът просто сигнализира, че е бил подложен на продължително натоварване. Вместо да търсим универсални обяснения, е по-разумно да приемем симптомите сериозно, да изключим медицински причини и при нужда да потърсим професионална помощ. Именно това е подходът, който науката подкрепя най-убедително.