Най-модерният интериор отново мирише на дърво

Модата в интериора се сменя почти толкова бързо, колкото и тази в гардероба. Един сезон доминират бетонът и металът, следващия - светлото дърво, земните тонове и естествените материи. И въпреки всички тенденции има нещо, което остава непроменено - желанието домът да носи спокойствие, характер и усещане за живот.

Мирослав Вълчев е наследник на традициите на Тревненската школа и представител на поколение майстори, които не гледат на дървото като на суровина, а като на материал с памет и характер.

Завършил Националната художествена академия и останал да работи в Трявна, той съчетава вековната дърворезба със съвременния интериорен дизайн, без да превръща традицията в музейна реликва.

Разговаряме за това защо уютът не може да бъде купен, защо масивната мебел остарява красиво, какво ни казва дървото за самите нас и защо най-добрият интериор не е този, който впечатлява за пет минути, а онзи, в който човек иска да остане години.

Дървото като че ли винаги е било непреходно за модните тенденции и е сред най-желаните материали в интериора. Защо според вас е така?

Мисля, че причината е много проста – дървото никога не е било просто материал. То носи усещане за живот. Докато много съвременни материали впечатляват с външния си вид, дървото въздейства и на сетивата. То има своя текстура, аромат, топлина и характер, които не могат да бъдат напълно пресъздадени.
През годините сме виждали различни модни течения – от изцяло класически интериори до ултраминимализъм, бетон, метал и гланцови повърхности. Всяка тенденция идва и си отива. Дървото обаче остава. Не защото не се променя, а защото умее да се адаптира към всяка епоха. То може да бъде еднакво естествено както в традиционен български дом, така и в съвременен градски апартамент.
Според мен днес хората все по-малко търсят просто красив интериор. Те търсят пространство, в което да се чувстват спокойни след динамичното ежедневие. Именно това прави дървото непреходно - то не следва модата, а човешката природа.

Има ли дървесини, които създават различно усещане в дома? Какво носят например дъбът, орехът, черешата или ясенът?

Безспорно. Всяка дървесина има собствен характер, както различните хора имат различно присъствие.
Дъбът например носи усещане за стабилност, достойнство и спокойствие. Той е дървесина, която вдъхва доверие още с първия поглед. Именно затова през вековете се използва за мебели, които трябва да останат за поколения. Неслучайно ние работим основно с масивен дъб – вярваме, че неговата здравина и красота се допълват по естествен начин.

Орехът е по-елегантен и благороден, с по-дълбоки цветове и по-изразителна текстура. Черешата носи повече мекота и домашен уют, докато ясенът създава усещане за лекота и светлина.
Но независимо от вида дърво, най-важното остава уважението към самия материал. Красотата не идва само от дървесината, а от начина, по който тя е обработена и запазена.

Защо една дървена мебел остарява красиво, а много други материали просто се амортизират?

Истинската мебел от масив не се износва – тя придобива история. Това е една от най-големите разлики между естествените материали и повечето индустриални повърхности.

С времето върху дървото могат да се появят фини следи от ежедневието, но те не го обезценяват. Напротив, придават му характер. Подобно на естествената патина върху старите сгради или на кожата, която с годините става още по-красива.

Когато една мебел е направена качествено, от добре подбрана и правилно изсушена дървесина, тя може да бъде освежена, реставрирана и предадена на следващото поколение. Това е огромна разлика спрямо изделията, които след няколко години просто трябва да бъдат заменени.
За мен именно това е устойчивият лукс - да създаваш мебели, които след десетилетия изглеждат още по-достойно, отколкото в деня, когато са напуснали работилницата.

 Днес често говорим за „уютен дом". Може ли уютът да бъде проектиран или той се появява по естествен начин?

Уютът не може да бъде купен. Той може единствено да бъде създаден. Добрият интериорен проект със сигурност е важен, защото осигурява баланс между пространство, светлина, материали и функционалност. Но уютът се появява тогава, когато домът започне да разказва историята на хората, които живеят в него.
Затова винаги казвам, че мебелите не трябва просто да запълват помещенията. Те трябва да служат на начина на живот на семейството. Домът трябва да изглежда естествено обитаван, а не като изложбена зала.
Когато използваме естествени материали, правилни пропорции, добра светлина и мебели, изработени специално за конкретното пространство, уютът идва почти неусетно. Не защото сме го "проектирали", а защото сме създали условия той да се появи.

 Каква е психологията на дървото? Защо хората се чувстват по-спокойни в пространства с естествени материали?

Човекът винаги е живял сред природата. Колкото и да се развиват технологиите, тази връзка не изчезва. Мисля, че точно затова естествените материали ни действат толкова успокояващо. Дървото не е студено. То не създава дистанция. Напротив, приканва да бъде докоснато.

Има мекота, която не може да бъде измерена с технически показатели, но се усеща веднага. В последните години все повече се говори за влиянието на средата върху психиката ни. Не е случайно, че архитектите и дизайнерите все по-често включват естествено дърво, камък, лен, памук и други природни материали. Те създават усещане за баланс и спокойствие, което в съвременния свят е все по-ценно. За мен домът трябва да бъде мястото, където човек оставя напрежението отвън. Ако една мебел успява да допринесе дори малко за това усещане, значи тя изпълнява предназначението си.

Кои са най-честите грешки, когато хората обзавеждат дома си с дърво? Кога интериорът започва да изглежда тежък вместо уютен?

Една от най-честите заблуди е, че колкото повече дърво има в едно помещение, толкова по-топъл ще бъде интериорът. Всъщност уютът никога не идва от количеството, а от баланса. Дървото трябва да "диша". Когато всички повърхности – под, стени, таван и мебели – са изпълнени с еднакъв цвят и текстура, пространството може да започне да изглежда натоварено.

Именно тогава естествената красота на материала се губи. Добрият интериор винаги работи с контрасти – дървото има нужда от светлина, спокойни стени, естествени текстили, камък, метал или стъкло, които да му позволят да изпъкне. Така всяка мебел получава своето място, вместо всичко да се слива в едно.
Друга грешка е изборът на мебели единствено по снимки или по моментна мода. Домът трябва да бъде съобразен с начина, по който живеят хората в него. Красивият интериор не е този, който впечатлява гостите за пет минути, а този, в който семейството се чувства добре всеки ден. Истинският уют не се измерва с броя мебели, а с усещането, че домът ви посреща още щом прекрачите прага.

Ако трябва да дадете три съвета как да внесем повече топлина в жилището си без голям ремонт, кои биха били те?

Първият ми съвет е да заложат на естествените материали. Не е необходимо човек да сменя цялото обзавеждане. Понякога една качествена масивна маса, библиотека или дървен шкаф променят атмосферата много повече от цялостен ремонт.

Вторият съвет е да обърнат внимание на осветлението. Дори най-красивата мебел губи от своето присъствие при неправилна светлина. Топлата, добре насочена светлина разкрива текстурата на дървото и създава усещане за спокойствие.

Третият съвет е домът да бъде изпълнен с лични истории. Картини, книги, семейни фотографии, предмети от пътувания – именно те превръщат едно жилище в дом. Мебелите не са просто предмети. Те са свидетели на човешкия живот – около тях се събират семейства, израстват деца и се създават спомени.

Когато човек избира мебел само защото е модерна, тя вероятно ще бъде заменена след няколко години. Но когато избира мебел, защото вижда живота си около нея, тогава тя остава.

Кои тенденции в интериорния дизайн ви харесват и кои според вас ще останат само краткотрайна мода?

Харесва ми, че през последните години интериорният дизайн постепенно се връща към естествените материали и към по-честната архитектура. Все повече се цени качеството пред показността. Виждаме интерес към масивното дърво, естествения камък, ленените тъкани, ръчната изработка и предметите с характер.
Това според мен не е просто тенденция, а естествена реакция на все по-дигиталния начин на живот. Колкото повече време прекарваме пред екрани, толкова повече търсим истински материали около себе си. По-скоро като краткотрайни моди бих определил интериорите, които изглеждат впечатляващо само на снимка.

Прекалено студените пространства, прекомерният гланц или цветовете, избрани единствено защото са актуални през дадена година, рядко остаряват красиво.За мен добрият дизайн не трябва да бъде разпознаваем по годината, в която е създаден. Ако след десет години един интериор изглежда също толкова актуален, значи е бил проектиран правилно.

 Все повече хора търсят мебели с история, а не масово производство. Забелязвате ли тази промяна и при вашите клиенти?

Категорично да. И това е една от най-положителните промени, които наблюдавам през последните години.
Все по-често хората не започват разговора с въпроса: „Колко струва?", а с въпроса: „Как ще бъде изработена?" Интересуват се откъде идва дървото, какви техники използваме, колко време отнема производството и кой стои зад всяка мебел. Според мен това показва, че хората започват да ценят труда, а не само крайния продукт. Когато една мебел е направена специално за конкретен дом, тя вече има своя история още преди да бъде доставена. След това тази история продължава с живота на семейството. Предметите, направени с грижа, носят енергията на хората, които са ги създали. Това никоя фабрична линия не може да възпроизведе. Мисля, че именно затова интересът към ръчната изработка и индивидуалните проекти ще продължава да расте.

Смятате ли, че след години на бели и сиви интериори хората отново се връщат към естествените цветове и текстури?

Да, тази промяна вече е видима. Дълго време преобладаваха интериори, в които основната цел беше всичко да изглежда максимално изчистено и минималистично. Това донесе своята естетика, но понякога и известно усещане за студенина. Днес все повече хора търсят баланс. Светлите пространства остават предпочитани, но вече се допълват с естествено дърво, по-топли земни тонове, камък, текстил и богати текстури.
Това не означава връщане към тежките класически интериори отпреди десетилетия. По-скоро наблюдаваме едно по-зряло отношение към дизайна – желание домът да бъде едновременно модерен и човешки.
Вярвам, че именно тук дървото има своето най-силно място. То не доминира пространството, а му придава живот.
Модата променя цветовете. Природата никога не излиза от мода. И може би точно затова дървото ще продължи да бъде част от красивите домове независимо какви тенденции идват след това.

Вие сте наследник на традициите на Тревненската школа. Как тази школа присъства във вашите съвременни мебели, без да ги превръща в музейни експонати?

За мен Тревненската школа никога не е била просто стил на дърворезба. Тя е начин на мислене – отношение към материала, уважение към детайла и убеждението, че красивото трябва да бъде създавано с търпение.
Израснал съм сред хора, които са приемали занаята не просто като професия, а като призвание. Именно това се опитвам да запазя и днес. Не чрез копиране на старите форми, а чрез пренасяне на техния дух в съвременния интериор. Не вярвам, че традицията трябва да бъде заключена в миналото. Ако една дърворезба стои добре само в етнографски музей, значи сме пропуснали възможността да я направим част от съвременния живот. Нашата цел е различна – да използваме класическите орнаменти с мярка, така че те да подчертават характера на мебела, а не да го доминират. Традицията не е да повтаряш това, което са правили предците ти. Традицията е да създаваш нещо, с което те биха се гордели и днес. Именно така виждам връзката между Тревненската школа и съвременния дизайн.

 Къде според вас е границата между занаят и дизайн?

Всъщност не мисля, че между тях трябва да има граница. Най-добрите проекти се раждат тогава, когато дизайнът и занаятът работят заедно. Дизайнът дава идеята, пропорциите и начина, по който една мебел ще служи на човека. Занаятът е този, който превръща тази идея в реалност. Ако липсва едното, резултатът винаги остава непълен.
Днес технологиите дават огромни възможности – цифрово проектиране, CNC обработка, прецизни машини. Но независимо колко модерно е оборудването, последният поглед върху една мебел винаги остава човешки. Именно ръката и опитът на майстора определят дали тя ще има душа. Машината може да повтори една форма хиляди пъти. Майсторът прави така, че всяка мебел да бъде единствена.

Минимализмът сякаш се променя и вече не е толкова студен и безличен. Накъде върви съвременният интериор?
Според мен съвременният интериор става все по-човешки. Преди години минимализмът често се свързваше с почти празни пространства, студени цветове и много гладки повърхности. Това създаваше впечатляваща визия, но невинаги усещане за дом. Днес наблюдаваме различен подход. Формите остават изчистени, но материалите стават по-топли. Все повече се използват естествено дърво, текстил, камък и ръчно изработени детайли.
Това показва, че хората вече не търсят просто модерност. Те искат пространство, което ги успокоява и в което могат да останат дълго. Мисля, че бъдещето принадлежи на интериорите, които не впечатляват с излишна показност, а с хармония.
Как съчетавате вековната дърворезба със съвременните изисквания за функционалност и минимализъм?

За нас дърворезбата никога не е само украса. Тя трябва да има причина да присъства.
Затова внимателно подбираме местата, където използваме резбовани елементи. Понякога е достатъчен един фриз, една рамка или фин орнамент, за да придаде характер на цялата мебел. Вярвам, че истинската красота се крие в мярката. Прекалената украса може да скрие качеството на дървото, а прекаленият минимализъм понякога лишава пространството от индивидуалност. Нашата задача е да намерим тази граница, в която традицията допълва съвременния дизайн, без да го натоварва.

Възможно ли е един модерен апартамент да носи духа на българската традиция, без това да изглежда буквално или фолклорно?
Абсолютно. Всъщност вярвам, че именно това е бъдещето. Българската традиция не се изчерпва с шевици и резбовани тавани. Тя е в отношението към естествените материали, към ръчния труд и към качеството. Един модерен апартамент може да носи български дух чрез масивната дървесина, чрез една добре изпълнена дърворезба, чрез пропорциите на мебелите или просто чрез усещането за уют. Когато традицията се използва с уважение и мярка, тя не изглежда старомодна. Напротив – придава характер, който трудно може да бъде постигнат по друг начин. Истинската традиция никога не крещи. Тя присъства тихо, но се помни дълго.

Ако трябваше да обзаведете жилище така, че след десет години да изглежда също толкова красиво, на какво бихте заложили?

На естествени материали, качествена изработка и спокойни цветове. Модните тенденции се сменят постоянно, но правилните пропорции и добрите материали не остаряват. Затова бих избрал мебели от масивна дървесина, естествен камък, неутрални тонове и текстили с високо качество.
Не бих преследвал ефекта на момента. Домът трябва да бъде красив и след десет години, а не само в деня след ремонта. Когато избираш качество вместо мода, времето започва да работи в твоя полза.
Има ли мебели, които според вас трябва да останат за поколенията, а не да се сменят през няколко години?

Да. Смятам, че има мебели, които заслужават да бъдат създадени веднъж и да останат в семейството десетилетия. Масата за хранене например е много повече от мебел. Около нея семейството се събира всеки ден, празнуват се рождени дни, водят се важни разговори и израстват децата. Същото важи за библиотеката, за спалнята, за една добре изработена кухня или входна врата. Това са вещи, които стават част от историята на дома.
Най-хубавите мебели не се наследяват, защото са скъпи. Наследяват се, защото никой не иска да се раздели с тях. Мисля, че именно това е истинската стойност на масивното дърво - то е създадено да преживее поколенията.

В днешно време като че ли живеем най-забързано, дигитално. Какво ни напомня дървото за самите нас?

Може би най-важното е, че всичко истински ценно изисква време. Днес сме свикнали всичко да се случва бързо. С няколко натискания на екрана получаваме информация, поръчки, услуги. Но дървото не признава това темпо. То расте десетилетия. След това се суши с години. И чак тогава може да се превърне в качествена мебел. В известен смисъл то ни учи на търпение. Напомня ни, че красотата не се създава за ден и че най-стойностните неща не могат да бъдат произведени набързо. Вярвам, че именно затова хората никога няма да спрат да търсят естественото дърво. То ни връща към нещо много човешко към спокойствието, към дома и към усещането за принадлежност. Дървото ни напомня, че корените са толкова важни, колкото и посоката, в която растем.